Природен пейзаж
От летния и спокоен ден,
само със облачета малки, но красиви.
Навън се стъмни, загърмяха срещу мен,
светкавиците със своите мелодии живи.
На една сълза ù писна от апатия,
с която тя съжителстваше вече седмица.
И искаше да промени съдбата си -
да се хвърли безразсъдно на цимента.
Но не осъзнаваше тя своята зависимост ...
Думите, които заслужаваш не изрекох :
не исках да са есенни листа
и в шумата да се изгубят безвъзвратно
с другите, нечутите слова.
Но днес проплаква нежната цигулка. ...
„Е, сега вече ядосахте мама“ -
надпис на плакат издигнат от невръстни
демонстранти – 2013 г.
Хей, чичковци – народни депутати,
това не са обиди и закани, ...
Остатъците на Автора Протежето изяжда,
като златен мед му се услажда,
със канони тежки съществуването си бележи,
мечтата си сбъдва на Автора да приляга.
Протежето пред Автора коленичи, ...
Не ме мъчи, не си отивай,
Не ме оставяй тази нощ сама в мрака.
Не ме докосвай, устните си в мен не впивай.
Думи не изричай... остави това на тишината.
Остани безмълвен цяла нощ, ...
Обичам да пътувам без посока,
полегнала на някой скучен облак,
да гледам на живота отвисоко...
... Понякога търгува като сводник
с човешките съдби, и за монети ...
Бях пеперудка малка. Не особено красива.
Но тъй жизнена! Тъй обичлива!
Увлякох те с крилцата си ефирни!
Омаях те със изненадите безспирни!
На тях любовта ти ме научи ...
Светът е прекрасен и вечно красив,
но сякаш го сянка тъй грубо закрива
или тежи му това, че е жив и
малко по малко дълбоко заспива.
Не вижда ли тези груби крадци, ...
Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не искам вече нищо да знам.
Не искам нищо да ти давам,
и не, не искам да съм там,
където твърдиш, че от мен имаш нужда ...
Усмивка на лицето ни не означава,
че нещастието в нас залязва,
много често се налага да прикрива
мъката, която смело се развива!
На всеки във живота се налага ...
Строено върху старо турско гробище,
в което са погребвали крадците,
превърнало се в гражданско позорище
с партийните интриги и лъжите...
Това е днес Народното събрание, ...
Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме ...
Не губи човешкото в себе си, не го допускай,
макар на границата понякога да си.
Опази го и на предела да е вече,
та ако ще, с последния си дъх го направи.
То губи се понякога от глупост, ...
Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда ...
Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,
посипа ме щедро с неонова светлина,
на устните си нарисувах червена целувка,
тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.
Аз не съм мъченица безгрешна, ...
Всеки има мечта. Има звезден копнеж.
Страстно търси любов и успех ден след ден.
Някой пада в едно, в друго има летеж.
Гони някаква цел и върви устремен.
Знам, че мъдър човек не без смисъл е казал, ...
Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума ...