Един муфлон реши да свири на тромбон.
И ето го, на сцената излиза със поклон.
Разтяга лъскавия цуг с размах,
той изпълнява "Звезден прах".
На този инструмент звучи най-хубаво глисандо, ...
Защо за болката не се говори!
Срам ни е от нея! Отричаме я! Спорим!
Защо за лошото отказваме си спомени?
Защо забравяме грешните пътища избродени?
Нали и те са част от нашето минало?! ...
Спотайва се шпионин в храсталака
край някаква отдавна гътнала се сврака
с изпружени гротескно два криви крака.
Ужасна смрад направо го разплаква,
но той стои нащрек и хич не се оплаква, ...
Но ти обеща... Обеща, че ще останеш.
Че по пътя няма да вървя сама.
Че да ме обичаш няма да престанеш.
Че ще триеш всяка моя сълза.
Обеща ми... Обеща, че ме искаш. ...
На оцелелите приятели
Сами си носим раниците с грижи,
край другите минаваме безгрижно.
В къщите ни - като в стари хижи,
идват - вечер - спомени излишни. ...
Цвете отровно. От омраза сълзи.
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител. ...
Принцът на Пепеляшка
Живяла нейде, някога бедна Пепеляшка.
Косата тя си връзвала в стегната опашка.
Всеки ден излизала, грабвала метлата,
миела чиниите, скубела тревата… ...
Всяка крачка към тебе беше крачка назад.
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...
Водата грубо блъска ме отгоре,
долу всъщност нежно ме влече...
Разкъсвам се така, реален зор е!
Тъй страстно ме дълбокото зове...
Решавам. Влизам по навътре! ...
Покълнаха мечтите му в леда.
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...
Не ме съди за тази обич, Господи! -
тя беше грях, но още в мен я нося
и хвърля към безсмъртието мостове
от чувства, уморени от въпроси.
Защо ми прати тази обич, Господи? – ...
Имало някога портокал,
който обичал да ходи на бал.
Той можел добре да говори,
но все казвал: "С дами не се спори!".
Един ден срещнал ябълка красива, ...
Тръгна си лятото с уморени нозе
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...
Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава ...