Съжалявам, Мамо, не съм това, което очакваше.
Съжалявам, Мамо, но не съм това, което искаше.
Всяко мое желание те убива.
Всяка моя дума те наранява.
Всяко мое действие те разочарова. ...
Дали от погрешно разбрани импулси,
дали от изгубена в превода мисъл,
стомахът ми се свива във конвулсии;
или защото дишаш твърде близо?...
Или защото границата на страстта ми ...
Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя...
Песен ли си, в стих да те изпея? ...
Вдъхновено от този глас:
Как искам да се гмурна в твоя глас
и нищо друго дълго да не чувам.
Да ме пронизва той и в него аз
като перце от лебед да заплувам. ...
Тъга... не знам какво ми става...
Живее ли ми се, или пък не?
Някой знае ли изобщо, някой знае ли въобще?
Животът се оказа трудно нещо.
Плячкоса ме, опустоши без страх. ...
Аз бих могла дори да Ви простя
нахалните Ви погледи тъй дръзки,
развързващи без жалост всички връзки
на тъй пристегнатия ми корсет,
нима мъжете толкова са дръзки?!? ...
Аз гледам от ръба на отчаянието,
пред мене виждам фалш и суета
и чудя сеь ще оцелея ли след изпитанието,
ще вдигна ли отново пак глава.
Все боря се за истината във животаь ...
Налей ми от онази стъкленица,
в която криеш свойта болка,
тогава с възглас на ранена птица
ще раздера сърцето си дотолкоз,
че да отворя място и за твойте рани ...
Преливащото синьо е усмивка от небето,
изгряващото слънце е раздяла със нощта.
Осъзнавам, аз преоткривам се, където
нежно любовта се слива с вечността.
Думите, написани, затварят ми устата. ...
Той ù каза: "Ела", тя му каза: "Добре",
после всичко потръгна естествено:
зад усмивките две, скрити в чаши с кафе,
две сърца залудуваха бедствено.
Той ù каза: "Нали!?", тя му каза: "Амиии..." ...
Поспрях за миг и някъде в безкрая
отекна песен на една душа.
Заслушах се в среднощната омая
и тихо заповтарях песента.
Красиви думи, нежни обещания ...
О, колко безнадежден ми изглежда този свят!
Навсякъде неистините си човек чете...
Измамите сред хората не спират да текат...
И няма кой с метла заразата да измете!
Не зная има ли едно местенце на света, ...
ПЪТЯТ
От росата на изгрева до сълзата на здрача
този път към безкрая в нозете ми скита –
той ли ляга под мен, аз по него ли крача
и чии са тогава пред мене следите? ...
И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...
Не спирай никога да ме целуваш, чу ли?!
Дори когато дърпам се без право, безпричинно,
дори когато съм напук безумна, безразсъдна,
ината, твърдоглава и безпаметно обидна...
Бъди ми доживотната присъда!!! ...