Poesía de autores contemporáneos
Походът продължава 🇧🇬
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...
Котарачето ми Рони 🇧🇬
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
Да ме има 🇧🇬
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
Деца 🇧🇬
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...
Коледа 🇧🇬
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
Събирам перата 🇧🇬
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...
Нощ 🇧🇬
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...
Признателност 🇧🇬
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
Сега ме чуй 🇧🇬
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
Не ругайтесь! Такое дело! 🇧🇬
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
Изгубеното време - като вятър е 🇧🇬
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
Мираж 🇧🇬
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...
Островръхчо и Заобленчо - 2 🇧🇬
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
Българското стадо 🇧🇬
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...
Коледа е толкова красива 🇧🇬
Литва приказна шейна!
Тя ме прави най-щастлива
и ми носи бяла красота.
Звън на хиляди камбани ...
Аз снощи посадих една липа 🇧🇬
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...
Черна котка на белия сняг 🇧🇬
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...
Инфлационно 🇧🇬
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...
Когато вече няма да ме има 🇧🇬
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...
Островръхчо и Заобленчо 🇧🇬
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...