Poesía de autores contemporáneos
Емил, Честит рожден ден! 🇧🇬
Може би и по-малко.
Искаш да си с него повече,
Любовта му е подарък!
Чаровник от дете е знаем, ...
Че животът един е 🇧🇬
за да зърне в тъмата своя път и съдба.
Топлината му трябва, за да сгрее нощта,
че животът един е и смъртта е една.
Извор бистър му стига, жаждата да толи, ...
Съседката от третия етаж 🇧🇬
Дали защото нямаше деца,
или мъжът ѝ нейде бе избягал,
понякога ми пържеше яйца
и винце ми наливаше – малага. ...
Цветята 🇧🇬
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва. ...
Спомен за дядо Станко 🇧🇬
... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи, ...
Кой съм аз 🇧🇬
"Лесничеят" се наричам аз сега,
За гората ми напомня това име.
За работата скромна земна, и
За хора муладхарни - други. ...
На път се тръгва с къси крачки 🇧🇬
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
Мишле-2 🇧🇬
къде ще търся туй хлапе?
Сигурно играе вън на двора
прескача ластици в играта с децата долу...
А може и да скача по асфалта, в игра на дама!? ...
Печатът 🇧🇬
Най-богатите аристократични фамилии,
нямат достъп до Шенгена на обикновените хора
и страдат от царската болест Хемофилия,
пречеща им с живота истински да се борят. ...
Агресия зад превес, балада днес 🇧🇬
затяга и отхлабва...
посока на сила и отказ
или сила на протяженост
... душа ...
Мое местенце 🇧🇬
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...
На дъщеря ми (още докато усещах най-сладките ритничета в корема си) 🇧🇬
защото себе си стараех да успокоя, за теб да се съхраня.
Трепетни вълнения, радости и тревоги, мисли неспирни по теб,
мое дете, съпътстваха моето ежедневие.
Това красиво приключение от девет месеца ми е трудно да опиша, ...
Морзовата азбука на Любовта 🇧🇬
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...
Продажба 🇧🇬
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...
Любопитството ми няма горна граница 🇧🇬
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...
Заслужен подарък 🇧🇬
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...
Мигове като птици 🇧🇬
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...
Социалномрежово 🇧🇬
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...
Влакът на раздялата 🇧🇬
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...
Сънен свят 🇧🇬
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
Детерминантност 🇧🇬
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...