Poesía de autores contemporáneos
Живей, Човече 🇧🇬
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...
Иконограф 🇧🇬
по канони рисува - старозаветни.
Иконограф, стенописец - дарен от съдбата,
огниво и кремък да носи в душата.
За да пали искрата в богати и в нищи, ...
Ужасен автопортрет 🇧🇬
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...
У дома 🇧🇬
влюбено тръпне мойта душа,
ръся от тях трошици по пътя,
които да ме връщат щастлив у дома.
Птиците трошиците ми кълват ...
Есенно море 🇧🇬
и плажът, още топъл, си е наш,
минутите са тръгнали на паша,
събират си възторг, щастлив кураж,
събират си море, че после суша, ...
Силата е в сърцата ни 🇧🇬
приятели!
Заложена е
в слънчевия сплит.
Полузаспала, ...
Стопанинът замина за Америка 🇧🇬
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век – ...
Ела 🇧🇬
мен, ще те целувам и прегръщам.
Ще целувам страстното ти тяло.
Целуни и прегърни ме.
Ела при мен и ще се спасиш. Не ...
Сърцето ми е пълно със звездички 🇧🇬
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
Пианистката 🇧🇬
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...
Нека да вали 🇧🇬
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...
Напред дечица в първи клас 🇧🇬
дечицата към първи клас
а знание отгде ще вземат
от интернет или от нас?
"Чети А, Б"* написал Вазов, ...
Застинало време 🇧🇬
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...
Синият магнит 🇧🇬
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
Ручей към душата 🇧🇬
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
Дори не разбра 🇧🇬
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
Лежерно, на петък 13-ти 🇧🇬
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино, ...
Безглаголна Любов 🇧🇬
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi. ...
По звездния морз на вълните 🇧🇬
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...
Защото съм любов 🇧🇬
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...
Заветност 🇧🇬
Актуалното настояще е трансмисия,
която предава относителната автентичност на миналото,
към перспективата на евентуални бъдещи мигове,
с усета за първичната сила на героичната им сюблимност. ...
Къде се загуби целият смисъл 🇧🇬
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...
Сънища лилави 🇧🇬
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
Закрилното огнено заклинание 🇧🇬
Славянинът не се моли, прославя
Той богът, боговете свои. Заклинанието
Е форма на молитва,
И прослава е във време също. ...
Платното на вътрешния свят 🇧🇬
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
Кучешки дни 🇧🇬
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир. ...
Едно "Marlboro" в дъжда 🇧🇬
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...
Ухае ми на есен 🇧🇬
на слънцето езика вътре в мен
и топла есен нежно ще отвори
денят ми още с миди украсен.
Съблича лято цветната си дреха ...
Различен., но не и арестуван 🇧🇬
дръж ме там
в тази мисъл, сладка
Недей, после ще тъгувам
залезът не спира ...