Когато се помислиш за месия,
ти втория Карбовски вече ставаш!
Помията с наслада бавно пиеш
и после щедро от екрана даваш...
В една, уви, измислена държава ...
...и тихо се сещам за странния спомен,
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...
Когато се намеря – ще ти Пиша,
за Лодките в безбрежното море,
в които - непотребните Искрици,
стоварил бях, през миналия век!
И колко нощи чаках, да се върнат, ...
Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди, вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.
Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, ...
Вали жестоко! От вчера е така.
За миг поспре. И после пак вода, вода...
Мъгла и влага, и тъга навлизат скришом.
Потулват се! Наместват се! Остават!
В душата ми намират място. Там се притаяват. ...
Гледам живота около мен, забързан в някакава посока,
тъжен и ужасно смутен, пълен с намръщени хора,
но аз вярвам, че има на тази земя радост някъде скрита,
има надежда и топлина, но още не е открита.
Вярвам, че всичко ще се промени, че светът ще стане различен, ...
Дон Кихот се отказва от лудориите си
Не знам какво е поражение... кой казва, че съм луд?
Идалго с малка хасиенда, читател влюбен и мечтател.
Поезията е доспехи, бита – роман (но трафаретен), на копие
от стария таван ги вързах, и ето ме – Добрия Дон Тъга. ...
Превърнахме се всички във статистика.
Живота водим вече на хартия.
Документацията май вече по е истинска,
от всички чувства, дето зорко крием.
Превърнахме се... в стадо от овчици. ...
Влюбих се във теб веднъж
и после аз случйно уж видях те,
а после след случайностния дъжд
очи в очи със теб седяхме.
Приятели, споделящи прекрасен ден. ...
Научи ме как да те деля с други.
С тез, които искат да си с тях.
Гледам тихо и базмълвно всички,
но душата не търпи кат мен.
Искаш малки тайнички да имаш. ...
Мечтите си с моливи нарисувах,
така красиви, както ги видях.
Поръсих им прашец от жълта креда,
червени точки сложих между тях.
Оформих сини линии с пастели ...
Отново паля цигара.
По една за всяка лъжа, за всяка изневяра.
Болката си се опитвам да притъпя.
Лъжа себе си, че така ще я спра.
Димът отровен се впива във мене. ...
Тръгнах си, не те видях, не казах сбогом и не се обърнах.
Прибрах се в стаята и всичко с тебе свързах.
Съблякох дрехите, те все още аромат на тебе имат...
Косата си развързах и погледнах огледалото.
Две очи оттам ме гледаха и бяха твоите очи... ...
Люлка - по вълните
Лазурен бряг, море... И млади чайки,
които със вълните си играят.
Красива гледка! И необичайна -
(не могат други птици да го правят). ...