Poesía de autores contemporáneos
Една тиха ласка 🇧🇬
Една тиха ласка като песен
над мен надвесе се като ден.
Като море от думи вълшебни
тя поиска да бъде с мен. ...
На Офелия 🇧🇬
потърсила на грешно място дом.
Погребана макар като девица,
не ще намери никога подслон.
Безмълвно ще ù изгорят крилете ...
Велики Петък е 🇧🇬
Рани дълбоки, пресни, кървящи и трънен венец на главата,
А Ти, в неистови мъки понесъл бе кръста Си тежък - нататък...
Заради хората, в ярост, в полуда крещящи: „Разпни го, разпни го” -
Път към Голгота отсъди Пилат, вместо помилване. ...
Там, където... 🇧🇬
Дали ще намериш там своя живот,
дали там ще е твоята любовна присъда
и твоята истинска, споделена любов.
Там, където си ти, аз дали ще съм там, ...
Думите 🇧🇬
Гальовни и жилещи.
Думи като кротък дъжд
и гневни като бурно море.
Зовящи и нараняващи. ...
Мистериозен 🇧🇬
понякога засичам.
Сякаш в него
душата си прочитам.
Усещам как ме ...
О, Витоша любима 🇧🇬
Със тебе аз израснах,
със тебе се калих,
о, Витоша прекрасна,
от твоя сок отпих. ...
Поетическо фламенко 🇧🇬
на прекрасните жени редактори
от сайт "Откровения"
за техния неуморен труд!
В сайта е усилна жетва! ...
Мария 🇧🇬
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час, ...
Вятърът на любовта 🇧🇬
... Той, Вятърът на Любовта,
ни грабва поривен, внезапен,
от Сътворението до сега
все тъй разнежващо-приятен, ...
(Не) мога 🇧🇬
Не мога вече да прощавам всичко -
годините, в които съм била недообичана,
мълчанието на думите недоизричани...
Не мога да прощавам всичко! ...
* * * 🇧🇬
Как бих ръцете ти докоснал - пролетни цветя, но вледенени...
Във снежна нощ ще те намеря, ще ги стопля във прегръдка тиха
и с долепени длани музика ще нарисуваме - соната за съдби оплетени.
И ще разплетем и думи, и съмнения, лъжи - сърдечни, тихи о ...
Без заглавие 🇧🇬
Истински човек обича веднъж,
от все душа и сърце -
единствения, неповторим мъж
със най-красиво лице. ...
Докато дишам 🇧🇬
Аз съм вятър със птици в крилете.
Върховете кръвта ми обсебват,
към брега... звън от котви присветва.
Хоризонтът е моя икона. ...
Четиридесет секунди 🇧🇬
четиридесет секунди на безсъние.
Вратата скърца шумно, недоволно.
Прозорците протракват развълнувани.
Шест струни гъделичкат тъмнината ...
В трепетно очакване 🇧🇬
От месец и нещо те имат билет.
Ще литнат към мене, високо в простора.
Аз чакам да кацне тоз самолет.
Минутите нижа подобно на перли. ...
Предвеликденска кахексия * 🇧🇬
към задната врата на съня.
Смъртта е засищане,
а Животът е глад.
Керванът на стрелките се отдалечава, ...
Пилците се броят наесен 🇧🇬
Защо все мърмориш, човече,
очите присвил недоволно?
За теб, то е ясно, е есен,
за внука обаче е пролет! ...
Къщата, в която сме живели 🇧🇬
под леките ми плахи стъпки
и хладен вятър вее от отворения вход,
от въздуха прашен поемам тежки глътки.
Краката ми из къщата ме водят все напред, ...
След есенния дъжд 🇧🇬
Когато есенният вятър разоре небето
и сивата мъгла над хоризонта падне,
и слезе мрак сред клоните на голите дървета,
и нощ внезапна скрие късно пладне... ...