Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...
Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...
Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...
Не очаквай да гледам в очите ти
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя ума си във тях.
Аз съм, който заплита звездите ...
В живота ми, Обич, няма поезия,
дъх не ми стига, рими умират.
Клетва безмълвна са всички раздели.
Без думи Обич се пише.
В живота ми, Обич, все ще си първия. ...
Винаги след три нощта била е благосклонна.
Винаги след три убежище била е
за две изплашени, объркани души.
Там, в здрача, няма кой да съди,
да обвинява и съвети безполезни да раздава. ...
С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо, ...
Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...
Поглеждам през прозореца, но теб те няма...
Минават само хора и коли.
Душата ми замести празна яма
с две тъй далечни и сами души.
И стана ми като по навик ...
Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...
Понякога изглеждам тъй далечна
и само във сърцето ти разравям пепелта,
останала от някогашна клетва,
че ти си мой, а аз пък - твоята жена.
Понякога боля - нали съм рана, ...
Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била! ...
Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...
Това за нас е подарено от Безкрая, ...
Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...
Построила съм си един дървен орел -
като Троянския кон бутафорен -
и съм го оборудвала с бели пера, да лети.
Когато те няма - а това значи винаги - с него се вдигам нагоре.
Аз съм в трюма му и долепям до прозорчето му очи. ...
Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...
Нощта си облече влюбена в тебе пижама.
Прегърни ме, преди да заспя. Кажи ми, че си тук.
В съня си ще забравя, че всъщност те няма.
Ще се усмихна щастлива. На Живота напук.
Преди да угасне усмивката кротка на мойта Луна, ...
Нацели ме. На криви понеделник.
След трудна и зиморничава нощ.
Когато плахо се опитвах
от мечти да изплета дантели
и терка си укрепвах с притъпено острие от нож… ...
Когато годините посочат пътя ми
Когато годините посочат пътя ми
и погледна посоката на времето отминало,
ще се спра, ще се обърна назад,
но пак ще тръгна, ...
Може би бяхме безумно щастливи,
може би грях е това...
Самата Смърт дори ни завидя,
протегна към нас костелива ръка...
- Почакай, стара вещице, ела, ...
Върви си, моя стара Самота!
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен ...