Poesía de autores contemporáneos
Страх 🇧🇬
че вече не трепвам от полъх и студ!
Когато ме смачква безмълвна покруса,
светът ми остава по моему луд...
Страх ме е, че болката просто е чужда ...
Витрина 🇧🇬
отвън излъскана до блясък,
зад паравана погледни ме,
а може би и по-нататък?
Душата ми кълбо търкаля ...
Въздух за живот 🇧🇬
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето, ...
Две луни 🇧🇬
Твоят лик грее за две луни. Защо ми е скритата им същност?
Пред теб стихиите онемяват, за да говори сърцето ми.
В кладенеца 🇧🇬
Така хладнее каменната плът
на кладенеца! Той ли ме повика?
Гласа му чувах, но за първи път
потъвам във студена зеленика... ...
Вече за кога?... 🇧🇬
Люби ме 🇧🇬
и без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...
Когато ти писне... 🇧🇬
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия, ...
Търся утеха 🇧🇬
за сърцето,
неусетно
пленено
от самотата, ...
Суетата се превръща в заник... 🇧🇬
През лабиринта на живота лъкатуши.
И хищно търси себе си във други -
на страстите робува, за да се научи.
Но да научи, че животът всъщност дар е ...
Бог е отшелник 🇧🇬
живеем, страдаме и мрем...
Господ дава ни любов, защото
някога ще трябва да я погребем?
За какво сме раждани се питам, ...
5 години 🇧🇬
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.
Преди пет години заедно всички бяхме. ...
Нежност на смъртта 🇧🇬
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта, ...
Офисна поезия 🇧🇬
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица, ...
Пластмасови хора 🇧🇬
Ти си дънки с бяла тениска
и перфектен френски маникюр.
Ти не плачеш с часове без причина
и не се събуждаш в три през нощта - ...