Пролетна песен в гората прозвуча,
радостни гласчета навред зазвучаха.
Животът нов през нея профуча,
за такъв сюжет всички си мечтаха.
Дърветата се раззелениха гордо, ...
Обичаш ме... ненамерил още своето сияние.
... И аз те обичам, блестя,
но не с искрите на звезда.
Любовта за мен е ново начинание.
Искаш ме, ала си тъй неблагодарен. ...
Чаках те да дойдеш в нощта,
седнала на пейка под светлините на града.
Представях си твоето лице,
чисто и невинно, като на дете.
Мечтаех да ме обгърнеш в своите ръце ...
Желанието да те открия - е голямо,
копнежът ще ме убие - да сме рамо до рамо.
Надмощието на околните ме сломява
и похитената ми душа тъмна енергия - я заблуждава.
Решена съм да не продължа сама, ...
Тя ли те убива и те кара да тъгуваш,
да изгаря сърцето отвътре и да боли.
Когато искаш нечии устни ти да целуваш,
а те да са далеч, при някои други, нали...
Тя ли те кара да бъдеш тъжен, сломен, ...
Ще сложиш ти кръстче над моето име
в графата с любими поети.
Ще свие опашчица вълчата зима
и слънце ръждиво ще светне.
Възможно е лесно да хванеш утеха - ...
Мой бисерен дъжд, ти ръми, ти вали
и земята за новия път и живот приготви,
зазвъни по стъклата, слепи до вчера били,
събуди ни отново за нови мечти.
И отмий грозотата на старите дни, ...
Приех запознаването ни като блага вест.
В утрин гледам небесата модри.
Ти си изключение във общество без чест.
Сияе светлина от две очи бодри...
В душата ми успокоява се вълна. ...
Като надничащо слънце сутринта
във тихото море, все още спящо,
като ъгълче над бялата врата,
от паяче оплетено изящно,
като чашката на пролетно лале, ...
Тренировка на щангистите
Свистят от болка, като живи железата...
И залата е един малък Ад.
Пищят ушите. Удря по главата...
Гърлата на Вселената реват... ...
Уж пролет дойде, а тъжни са очите.
Уж слънце грее , а студено е в душите.
Разсеян, погледът се рее в синя шир,
сърцето с мъка търси спокойствие и мир.
Ръце протягат се и търсят топлината ...
Не мога аз да пиша и да съчетавам думите в куплети,
и не мога да играя с двустишия, с памфлети;
Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,
римуваните ми думи все са лошо подбрани.
Но как да спра да пиша, как да спра да творя? ...
27 март – Международен ден на Театъра
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме. ...
Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,
скрити в топлите спомени на дъждовни листа.
Мракът става от сън. И целува по устните
ранобудните кестени - спали в свойте кресла.
Утрото маха завивките. И облича се в бяло, ...
ЗВЕЗДЕН ОПУС
Небе - като в картина на Джорджоне
- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -
надраскано от ревматични клони
на древен орех с разширени вени... ...
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие..."
Добромир Тонев
Възседнал някакъв дъждовен облак,
в отвъдното си. И редиш куплети. ...
Спи, скъпи. Няма да те будя.
Ще дойда тихо и ще ти разкажа
легенда стара, мъдра и добра,
за любовта, крилатата и вярна
и колко важна е в живота тя. ...