Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Ако можеше да видиш 🇧🇬

Ако можеше да видиш
Как тъмно синьо се слива
С кално жълто
Когато небето заспива
И силует на пушещ художник ...

dexter_walrus

Poesía

745 1

Без сън 🇧🇬

Не мога да заспя, не мога.
Обричам се на тебе, нощ.
Под почернената тога
криеш ме със свойта мощ.
Вече месеци ти се отдавам - ...

Cveti_e_LuDa

Poesía

1.4K 2

Музика 🇧🇬

Денят започва като сън
Отново съм готов да дам
Тръгвам сам по улиците вън
Няма как и днес да се предам
Всичко идва за да си отиде само тя остава пак ...

Fati

Poesía » Otra

935

Алени цветя... 🇧🇬

Изхвърли ме от своя трон Небето
и прати ме на тъжната Земя…
И за да не ми е днес студено
перце от птица Феникс
постави в моята ръка~* ...

Леа-Естер

Poesía » Versos blancos

2.3K 1

Изповед на една "Пепеляшка" 🇧🇬

Принцеса бях... Сега съм Пепеляшка,
пера и чистя като полудяла...
Не се гримирам и не нося прашки -
съвсем със приказката съм се сляла.
И принцът си остана "грозна жаба" - ...

valia_26

Poesía » De humor

1.6K 18

Изобщо не отива на Синод 🇧🇬

Навярно ще ме нарекат безбожник,
хулител, сквернословещ, еретик,
защото не мълча като заложник
пред догма, от която ще боли.
Така да бъде – нека ме отричат. ...

Яким

Poesía » Civil

1.2K 14

Бабините питки 🇧🇬

Меси, мачка ги в нощвите,
баба, сякаш за медал.
После втасват вътре скрити
бели питки под месал.
На оджака, в одаята, ...

rudin

Poesía » Para niños

1.8K 7

Себе си 🇧🇬

Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...

lips_of_angels

Poesía

1.5K 9

Нежно... 🇧🇬

Нежно
Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите
нежно аз обичах те, а ти рани ме ... ...

fastera2

Poesía » De amor

1.2K 2

Шепотът на листата 🇧🇬

Шепотът на листата
разбира ли някой -
само аз ли успявам?!
Безмилостен вятър
разголи ...

рокерче666

Poesía » Otra

655 2

* * * 🇧🇬

През зимата
Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,
а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.
Умърлушено ми е като стряха без гнезда. ...

female_sg

Poesía

884

По устните ми бяла обич пари... 🇧🇬

По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари,
но нямам глас, за да я изрека -
извива в мене сладостни пожари
и ме разкъсва на парченца самота... ...

luda_macka1

Poesía » De amor

1.7K 13

Научих... 🇧🇬

Научих, че човек рано или късно попада в капана на любовта.
Научих, че трябва постоянно да падам, за да се изправям по-силна от всякога.
Научих, че приятелите се броят на пръстите на едната ръка.
Научих, че болката е по-добър учител от приказките.
Научих, че не е важно от колко хора си заобиколен, ...

fenikss

Poesía

847 1

Алегория 🇧🇬

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...

konche

Poesía

951 1

За лирическия 🇧🇬

Кой може духа ми във клетка да върже
и словото да вкара във калъп.
Лесно с рими захаросани се лъже,
на истината щом обърнеш гръб.
С лирическия често си приличаме ...

argonyk

Poesía

901 4

Обикновени рисунки - 34: Изплетени мостове 🇧🇬

kalin8

Poesía » De amor

730 3

Капки от една река 🇧🇬

* * *
Нарисувах три звезди в небето
и луната сложих най-отпред,
боядисах сребърно полето
и изпях за тях един куплет!

Nejnostt

Poesía » Otra

657 2

Да дойде лято 🇧🇬

Как искам да видя нещо зелено;
да дойде по-бързо и моето лято,
да не е в очите ми тъй замъглено
от всичкото черно в сърцето излято.
Да мога да сложа жълтата рокля, ...

elituUu

Poesía

1K 3

Нова весела година :) 🇧🇬

Нова весела година -
почна с ядрената зима.
Със тайфуни и вихрушки
ний ще светим като крушки.
Наводнения, комети, ...

Basanaruga

Poesía

1.1K 1

Легендата за моето родно село * 🇧🇬

с. Плаково, община Велико Търново
Подобно на пожарища далечни,
кръвта на залеза във огнени реки
течеше от небето настървено,
а то от мълнии безмълвни набраздено ...

jollyroger

Poesía » Odas y poemas

3.1K

Равносметка 🇧🇬

Отмятам миналите дни като зърна на броеница.
Редувам лошо и добро – боли ме, щом отметна лошо.
Животът ми е колело – попадне ли крака ми в спиците,
тогава лош съм. Но в света, знам, дните се редуват с нощи.
Преди да догори свещта, преди камбана да удари, ...

mspasov29

Poesía

868 1 1

Божествена Искра 🇧🇬

Божествена Искра!
Капка от роса – божествена сълза
Полет - небеса... слънчев лъч – мечта
Радост и тъга
Вплетени в душа ...

SaaRon

Poesía

967 1

Болка 🇧🇬

БОЛКА
Боли, когато теб враг те удари,
но колкото и много да те боли,
по-тежко е, щом свой, без да те жали,
жестоко сърце доверчиво рани. ...

anka-dimitrova

Poesía

605

Маите и... аз ;) 🇧🇬

Оставили древните маи
наследство за нашия свят.
Разумни глави разгадали,
че хората чака ги край:
"Земята, светът ни и ние ...

vanya70

Poesía » Otra

960 1

Безвремие 🇧🇬

Пазарът. Малкото градче.
Пасквил трагикомичен.
Животът – ето го, тече.
Тече, а не отича.
Без край, без смисъл, ще речеш. ...

rajsun

Poesía » Otra

1.2K 25

Последният час на самотника 🇧🇬

Нощта се разля върху кривия гръб на чемширите
и с воала си остър прегърна балконите чисти;
а в запустелия празен бетонен канал на комините
вятърът лаеше и изповядваше своята истина.
Със закърпен балтон и торба, пълна с печени круши, ...

Bpgeorgiev

Poesía » Otra

843 4

Лятната ми почивка 🇧🇬

Лятната ми почивка
Аз цяло лято пак ще съм на село,
грижовно ще събирам тишина...
В градинката ще бачкам неумело.
И ще изкупвам своята вина. ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

591 4

Полет 🇧🇬

Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво, търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един прозорец и рефрен...
Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева, ...

rozalin

Poesía » De amor

979

Моят извор с мечти 🇧🇬

Кой си ти?
Мъж със сини очи
или...
Дявол с черни коси...
Тъй омаен си ми ти. ...

Heilin8

Poesía » De amor

667

Понякога е толкова самотно 🇧🇬

Понякога е толкова самотно
Понякога е толкова самотно,
че чувстваш се единствен на света.
Сякаш от вълните си изхвърлен,
но и от брега не си приет. ...

d-e-s-i

Poesía » Otra

447

Негримирани с черно снежинки - 2 🇧🇬

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ - ІІ
Ти си тук! Ти си тук! Ти си тук!
Вън танцуват снежинки искрящи!
Нова радост в събуден капчук
пише песен със ноти от щастие. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

699 13

Сбогуване 🇧🇬

Сбогуване
Когато тука пътят ми завърши,
когато леко се отправя към простора,
бих искал горе някъде да седна,
последната цигара да запаля. ...

emo2

Poesía » De amor

1.1K 5

Писмо 🇧🇬

Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна, ...

Niq-nikol

Poesía » De amor

1.5K 6

С немигащи очи... 🇧🇬

Виновни няма. Има обич дива,
която през сезоните лети.
На мен любов такава ми отива –
да ражда невъзможните мечти;
да идваш като облак градоносен, ...

voda

Poesía » De amor

1.1K 1 26

Въпрос на усещане 🇧🇬

Въпрос на усещане!
Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,
забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.
Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,
но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас ...

CAXAPA100

Poesía

921 1

Мечта 🇧🇬

Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно ...

LOVEMYGUITAR

Poesía » De amor

1.2K

Любов е... 🇧🇬

Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...

in4enceto_91

Poesía » De amor

1.2K 6

Прости... 🇧🇬

Прости...
прости, че ме е страх...
Прости ми...
да обичаш не е грях...
Прости... ...

bibsun

Poesía » De amor

758 3

Спокоен 🇧🇬

Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...

herobryan

Poesía » Otra

564 1

Надеждата 🇧🇬

Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила, ...

laramaylin

Poesía » Otra

613 1

Poesía de autores contemporáneos

Ако можеше да видиш 🇧🇬

Без сън 🇧🇬

Музика 🇧🇬

Алени цветя... 🇧🇬

Изповед на една "Пепеляшка" 🇧🇬

Изобщо не отива на Синод 🇧🇬

Бабините питки 🇧🇬

Себе си 🇧🇬

Нежно... 🇧🇬

Шепотът на листата 🇧🇬

* * * 🇧🇬

По устните ми бяла обич пари... 🇧🇬

Научих... 🇧🇬

Алегория 🇧🇬

За лирическия 🇧🇬

Обикновени рисунки - 34: Изплетени мостове 🇧🇬

Капки от една река 🇧🇬

Да дойде лято 🇧🇬

Нова весела година :) 🇧🇬

Легендата за моето родно село * 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

Божествена Искра 🇧🇬

Болка 🇧🇬

Маите и... аз ;) 🇧🇬

Безвремие 🇧🇬

Последният час на самотника 🇧🇬

Лятната ми почивка 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Моят извор с мечти 🇧🇬

Понякога е толкова самотно 🇧🇬

Негримирани с черно снежинки - 2 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

С немигащи очи... 🇧🇬

Въпрос на усещане 🇧🇬

Мечта 🇧🇬

Любов е... 🇧🇬

Прости... 🇧🇬

Спокоен 🇧🇬

Надеждата 🇧🇬

Cola