Стрелата бясна пак пречупи светлината
и затри от погледа ми сянката прекрасна...
Болка истинска и страстна...
Как по дяволите не разбра???
Бих стъпила на мина заради теб, ...
Май глупост е да бъдеш романтичен,
когато си надхвърлил петдесет,
когато си хронично безпаричен,
дори да си в душата си поет.
Май глупост е да смееш да мечтаеш, ...
Обичам те! Какъвто си - такъв -
с отрязаните плитки в младостта ми,
с ръцете ми - отрудени до кръв,
с божествения смисъл на плътта ми.
С очите ми - безоблачни звезди, ...
Намачках чувствата, като узряло грозде.
Захвърлих ги в зимника на душата си.
Ще прекипят, ще се избистрят, после,
ще пия спомени от вчера и от някога.
И във капчуците на свършващото лято, ...
Ти не си този, който се целеше нощем, по тихо,
на звездите в сърцата, прелели от кръв и сребро,
ти си този, в когото поникват звездите. И скришом,
без да знаят, ги пускаш да хващат стрели и любов.
Ти не си този, който остави на прага вода ...
Несъвършена съм и незавършена,
непостоянна, леко неуверена,
невярваща понякога на хората,
нетърсеща, от никой ненамерена...
Нетактична и неспираща, ...
Моят град е различен, той е толкова, толкова пъстър
като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,
греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати
и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.
Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка, ...
Нека помним и мислим
Земя прекрасна, ти си като райски сън,
с природа чудна, от омайна по-омайна.
Съсипваха те много дълго и "по план",
виновни няма, всичко е дълбока тайна. ...
Пролетта бе дълга и красива.
Аз бях до теб, ти вярваше в мен.
С лъчи обливаше ме – бях щастлива.
Възраждаше най-прекрасното в моя ден.
Лятото – страстно и горещо, ...
По ЕГН-то можеш да познаеш
годините с мерака на поет,
но по е трудничко да разгадаеш
дали пилот ще вдигне самолет!
Един детайл да липсва – пада сграда! ...
Като полет на птица, изгубена в облаци,
в твоя свят пак летя и се рея,
и не зная сънувам ли, а ми парят зениците,
във които сълзата от обич люлея.
А не смея очи да затворя, да не би ...
Времето не е гаранция за любовта.
Никой не знае какво е всъщност, докато гледа отстрани.
Толкова е различно,
болезнено,
до болка привикващо и подчинено. ...
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
A с писъка на есенните птици
върви една взривена тишина.
Дъждът морето с вятъра закичи,
след тъжен залез крачи есента.
И в ропота му гларусите летни, ...
Идваш, тръгваш, но никога не оставаш.
Мълчиш, усмихваш се и винаги ме предаваш.
Сърцето ми след теб остана като празна къща,
а болката в душата ми е всеки път една и съща...
Идваш, тръгваш, а после пак се връщаш. ...
Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,
и злоба сякаш във словата си придаваш...
Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,
но виждам, че го казваш твърде неуверен...
И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш, ...