Най-прекрасната от всичките магии
Непостоянна като есенно небе.
Фатална, сериозна, романтична.
Понякога наивна като мъничко дете.
А друг път - гневна, даже иронична. ...
Едно море се вряза във брега си,
защото го обичаше безкрайно.
Едно море се сгуши в любовта си,
прошепна най-дълбоката си тайна.
И мокрият му шепот стана залив – ...
Не те питам къде си и с кой си
и себе си дори не питам...
Твоите отговори потопи ги в безкрая,
щом моите вече си зная...
Да отговаряш, без да те питат; ...
Отново лятна нощ е и отново ти
ограбваш мислите ми тихичко... Крадец!
Аз вкусвам устните ти в тъмното дори
и те усещам като полъх на ветрец...
В съня ми появяваш се, а пък те няма ...
Чувствителна съм, да, не си ли бил с жена?
Чувствителна с поглед свой,
ако ме погледнеш и го видиш – просто си герой.
Не всяка се нуждае от лъскави коли,
от подаръци, ...
Претъпкан от смисъл ураган ще завие
и семе, посято с любов, ще затрие,
и мислите черни в небето ще пръсне
и светлите спомени с тях ще поръси.
Не искам буря, не искам силна стихия, ...
- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични, ...
Не питай, чедо, как се обича,
не питай – отговор верен нямам до днес.
През моята призма любовта е една,
а за тебе тя може да бъде различна.
Не питай ме, чедо, колко боли... ...
… топи се сянката ми по релефа на лъчите ти…
Нямам изненади, Кралю Слънце.
Душата ми е каменна утроба.
Не я откупи Дяволът. В просъница
дочух как тества. Неуспешна проба. ...
Глупаво ли е да си добър
във този свят безбожно сив и тъжен
и да приютяваш под своя чадър
хора, на които после не си нужен?
Глупаво ли е да вярваш в чудеса, ...
Съдбата си играе със моето сърце,
разбива го на късчета, събира го с ръце.
Издухва го към вятъра, отвя го той за миг,
морето го погълна и се изгуби моят лик.
Лесно е да бъдеш нечий ти любим. ...
Ако тръгна надолу, към горния край на нощта,
всеки звук в тъмнината ще има цена на мълчание.
Всяка тясна пътека широко ще влиза в света,
като звучна плесница, в сърцето на глухо незнание.
Ако бягам назад и напредвайки пак изоставам, ...
Не ме приспивай с приказка за лека нощ,
сама не мога да заспивам,
дори улисана от тихи думи за разкош,
че тук те няма, пак разбирам.
Сгушвам се в завивката, ...
Червени са на залеза очите,
бездомни урагани се сбогуват,
засипват с пясък нощите и дните
на сивото до болка съществуване.
Изчезна пътят на мечтите от несбъдване ...
Не питай за моето сърце
За пореден път милваш ми лицето,
имаш очите ми, устните и моето тяло,
само, моля те, не питай за сърцето,
къде е то и как ли е живяло... ...
Ти бе там за никой.
И никой беше там за теб.
Защото където беше ти, бях и аз.
Бях, но по-различен бях, и от раз.
Там, дето ти създаде хаос и бъркотия, ...
Признавам си: страхувам се от теб.
Страхувам се от твойто безразличие!
Изолда героически у мен
не иска да умира от обичане.
Тя иска да живее! С любовта, ...
Безсмъртно злочестие
Не гледай в очите на безока икона...
Не съществува непорочна мадона...
Ти се кланяш пред огледалото черно...
Гласът ти потъва в мрака безмерно... ...
Усмихнати лица на залязващи слънца.
Утрешна мъгла и бледосива синева.
Няма празнота, а аз обичам, бленувам да летя...
Топлота, мечтание, красота.
Четирилистна детелина се крие в дъбова гора, ...
Завърнаха се светлите ми дни -
каквото е било, е отлетяло.
Но не така е писано, уви,
щом всичко се започва отначало:
Жената в мен е разпната на кръста, ...