Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...
Обичам да те гледам вечер в тъмното,
когато сетивата са филтрирани.
Тогава светлината, неразсъмнала,
във рехавия мрак кристализира.
Тогава се побираш в мойта шепа, ...
Приятелите - уж вечно са до нас...
Но изведнъж изпадат в захлас
от нови, интересни хора,
което за мен се равнява на отрова...
Болно ми е да те гледам така - ...
По посоката на глинестия пласт
очаквам да намеря светлина,
но давя се в пресъхващата мокрост
и допирът гори плътта.
В човека малко мисъл е останала... ...
Целувам ти клепачите, любими,
целувам ги, когато кротко ти заспиш,
с целувка пак изписвам твойто име,
мигът ти давам – да го задържиш.
Целувам те и нежно по страните ...
Всяка сутрин, щом очите си отворя, виждам теб,
а теб всъщност те няма...
Всеки ден аз мисля за теб,
а ти си далеч...
Всяка нощ аз те търся в леглото до мен, ...
Любов, любов, любов...
Със тази дума може би се прекалява,
а просто трябва ний да сме добри
и да можем да си кажем - прости, прости...
Прощавайки и пак, и пак, ...
Майко, майко невинна,
би ли понесла чуждо дете като свое?
Както Господ е кръстил теб –
всепрощаващ, безмълвен, покоен...
Както аз те посрещнах – пречистена в чужда утроба, ...
Погледна ме... И влюбих се безумно.
Разлята нежност в мен нахлу.
И в този миг светът се преобърна,
във твоята любов до край се потопих.
Сега съм от любов и нежност изтъкана. ...
Бях жилава дивачка, само цвят,
по-ситен и от полска маргаритка,
по всеки вятър ръсех птичи смях,
погалеше ли тънките ми плитки.
След всеки пътник пращах рошав взор, ...
Разливат празничен звън в полунощ
камбаните на моя светъл храм.
Сбрали на Вярата тихата мощ,
помитат человечески болки и срам.
И Спасителят, с блага усмивка, ...
Горчиво-тъжна, свята тишина
във църквата самотно се разхожда.
А Богородица от окадената стена
пространството с мълчание пробожда.
И плачат свèщите със восъчни очи, ...