Poesía de autores contemporáneos
Да те обича все така 🇧🇬
разпаднах се на хиляди сълзи,
изплакани в поредна нощ безсънна...
Разранената душа пълзи
и прорязват се в плътта ù ...
Свят на големи 🇧🇬
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.
Гледайте с презрение ...
Радостта 🇧🇬
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...
Живот 🇧🇬
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда, ...
Шаш 🇧🇬
Вдигнала смело, високо глава
и продължаваща гордо и възвишено.
Опитвайки се да забрави, че е било.
Не е по вкуса ми мимолетната свалка, ...
Откритие 🇧🇬
А пък получих всичко изведнъж!?
Във себе си престанах да съм влюбен.
И ето – преоткрих се като мъж…
Сега не ми остава друго нищо, ...
Пясък 🇧🇬
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах, ...
Открита Рана 🇧🇬
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?
Защо аз, защо ти, ...
Танц с вятъра по ръба на нищото 🇧🇬
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...
Колко мога 🇧🇬
Оставил ли си ме сама,
да бъда пух на чуждото одеяло,
макар да съм над земя,
станала тежка от зряло сляпо ...
Зима 🇧🇬
Зима, ти си толкова нежна,
Зима, ти си топла и добра.
Зима, ти си студена и зла.
Зима, да се стоплиш не желаеш. ...
Саблен удар 🇧🇬
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа, ...
Повторения 🇧🇬
както преди.
Но усещам,
в душата му нещо се къса!
- настръхнал от ревност е... ...
Провинциална разходка 🇧🇬
Защо е тъжна? Кой я оскърби?
Цветята, свити в своя корен,
треперят като мънички жени...
Във София градините са ничии - ...
Опитвам да открия... 🇧🇬
в очите ти - усмихващи се още,
забравил, че е птица и с крила
за миг ще литне в есенните нощи.
Прогонена от моята любов, ...