Poesía de autores contemporáneos
Утрешният ден 🇧🇬
Чист като белия лист,
пред който сядам да пиша,
прозрачен като аметист,
потребен като вдишване... ...
Право на избор 🇧🇬
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...
Умея само тъга. Бъди ми къща... 🇧🇬
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят. ...
Не казвай, че е късно 🇧🇬
Не говори за отлетяла младост!
В този свят - и грешен, и суров -
любовта е светлина и радост.
Не казвай, че е късно за любов! ...
Марш към безкрая 🇧🇬
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...
ПриСъница 🇧🇬
Пръсти от нежна зора раздиплят
млякото на изпомачканите чаршафи.
Зеници като в мъгла недосънували
своето сбъдване. ...
Светът е нов 🇧🇬
Светът се буди тръпно побелял,
тревоги и неверие забравил,
една надежда-чудо приласкал,
фалшиви маски в тъмното оставил. ...
...нямам нужда от това обичане 🇧🇬
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...
... 🇧🇬
и с когото можеш...
Недей инато да подтискаш
пролетта и нахалството ù.
Просторна е терасата ...
Тиха нежност във нощи сатенени 🇧🇬
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...
Майчина любов 🇧🇬
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...
И се втурват кристалчета срещу лицето ми... 🇧🇬
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...
Двубоят със смъртта 🇧🇬
Ако вярата е несломима,
дори смъртта е победима.
Когато кислородът не достига
и виждаш вече края на вселената, ...
„Аве, Мария!” 🇧🇬
а на крилете ù понесен,
духът ми литва към небето.
В олтар превръща се сърцето.
Бе тъй вълшебен този час! ...
Защо 🇧🇬
Кръг и кръг –
в един въртят се,
път и път
в един строят се: ...
Без цветове 🇧🇬
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яроста изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я!
Души ме, изгаря, не си отива, ...
Нестор 🇧🇬
изстрадан
изписан,
извезан
в тънка мастилена риза изпод писеца, ...
Нощен дъжд 🇧🇬
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи, ...
Където сбъдват се мечти 🇧🇬
където сбъдват се мечти!
Свойте искам аз на теб да споделя,
ела при мен, защото времето върви, а животът кратък е, нали?
Искам аз света да променя! ...
Благодаря ти! 🇧🇬
и никога да не се предавам.
Научи ме и да не се смирявам,
докато не получа това,
което заслужавам. ...