Търся "звяра" при изобилие от "принцове",
да ме грабне с чара, а не с хубавото си лице.
Не ми пука дали ще кара БМВ или Порше.
Не търся Брад Пит и аз не съм Бейонсе.
Не си търся просто тръпка, а земетресение, ...
Трамвайната спирка още ни помнеше.
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони ...
Той живееше сам – като старо дърво
с натежала корона от нощните мисли
и събираше кръгове в свойто стъбло
а в гнездото отляво най-росните листи
Бе оплетен със корени в тази земя ...
Аз съм жена, осъдена да вярвам
във приказки вълшебни, в чудеса,
и през косите на живота си ръка прокарвам,
живея тук - на гребен на вълна!
Аз съм жена, осъдена да страдам ...
По-добро от тебе няма да намеря,
защото ти си най-добрият!
Чуваш мелодии, които другите не могат,
виждаш неща, които всички подминават.
Видя ги и във мен, когато за останалите бях просто черно-бяла. ...
When the fat girl dances (Когато танцува дебелото момиче)
Беше пухкава - облаче, не – просто торта със еклери
и разпръскваше сякаш ухание - цяла сладкарница
и не знам как във тъмния бар, но изглежда, че светеше
като захарна роза насред шоколадови парници. ...
Изстинали мъгли, докрай изровени
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено ...
Тежат раменете ми - сякаш премръзнали клони,
пролетта от зениците - мъглата я взе,
безмълвно разстрелях сетивата за всички сезони,
само зимата, зимата в мене тих огън кладе
и нарежда ми сладко бабини притчи - за тебе, ...
Полека повяхват жените, които обичахме.
Потъват искрици в очите им, още ни парят.
Те знаят – все още – дълбока вода ни привлича.
Но ние сме само във бързей на някаква гара.
И тука се смеем, нарамили в сак битието: ...
Старата мелодия позната...
Приближавам се... Заслушвам се в захлас.
''Спомняш ли си? Там, под небесата,
жадувахме за любовта си ти и аз.''
Неусетно във съзнанието ми изплува ...
Не си отивай никога от мен!
Душата ще ме боли, сърцето ми ще кърви.
Та нали си част от мен, от моето аз.
Как ще живея, как ще дишам въздуха около мен?
Та ти си кислорода, който вдишвам. ...
Грохотът на морските талази,
разбиващи се яростно в скалите,
нощем спомена за мен ще пази
когато в твойте сънища прелитам.
Не ме ли чу тогава, не разбра ли...? ...
"Зловещата милувка на Смъртта"
Притихнал плач сред океан от черна злоба,
изпепеляваща омраза -
проклятие надвиснало над цялата Земя,
невиждана проказа ...
Усещаш ли живота ми че истински принадлежи ти
и как трепти сърцето ми за тебе всеки миг!
Усещаш ли как искат те ръцете ми,
когато с жажда те докоснат нежно!
Усещаш ли как устните ми молят твоите ...
"Археоптериксът, така наречената
"първа птица", едва ли е можел да лети,
поради тежкия си скелет...."
(из научните спорове)
Аз винаги съм вярвала в това, ...
Снегът спаси душите от измръзване
Лъчите – зрението от изгубване
А вятърът кристален чак до пръсване
Прочисти дробовете от раздуване
Пред прага сме на Снежната кралица ...
ОАЗИС
Ти пак бързаш, на мен вали ми във душата,
ти пак тръгваш, жаравата съм аз на догаряща камина,
ти излизаш, дъхат още завивките аромата, твоя.
Там аз реката пенлива бях досега, ...