Poesía de autores contemporáneos
Вечерно настроение 🇧🇬
измежду вдишвания и надежди плахи,
изсуши ме, измъчи ме съвсем
завършекът му, часовете му познати.
Самичка съм! Самотна малка нота, ...
Силен даже и когато плаче 🇧🇬
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите, ...
Бариера 🇧🇬
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...
Протегнати ръце 🇧🇬
Небето сякаш се разтресе,
разкъсвано от мълнии и гръм,
а рукналият дъжд отнесе
калта от уличния калдъръм. ...
Как така, Другари... 🇧🇬
И разбира се, че не само той е виновен за тази ситуация, но определено е много, много виновен...
Поне за мен...
Защо... защото е деформирал манталитета на българина... засега трудно поправимо...
И, как така, Другари - се ока`за, ...
Вълча обич 🇧🇬
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
Хайкуподобие 🇧🇬
есен свита в черупка
закуска за гарвани
Зад тъмнината... 🇧🇬
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
По стъпките на лятото 🇧🇬
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Догаря в прощален рефрен ...
Гаси 🇧🇬
Има ли значение кога ще умреш?
Има ли значение кога ще говориш?
Има ли значение кога ще мълчиш?
Повторението обезсмисля ...
Осъден 🇧🇬
сред спомени стари,
сред хора печални
с погледи празни,
ужасни и същевременно опасни. ...
Слепота 🇧🇬
към пропастта пред нас -
ние плачем без глас.
Тегло сме теглили,
вериги, окови сме носили, ...
Бяла въздишка 🇧🇬
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...
Есента! 🇧🇬
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах - ...
Искам II 🇧🇬
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си), ...