На теб, моя изгубена нежна мечта,
ти, който ме обичаше повече от всичко,
искам да кажа две-три неща,
защото, ти вярваш ли, аз те обичам.
Още една вечер, постлана със спомени. ...
Седя и гледам звездите многобройни
и мисля, правя равносметка
за мойте дни така студени, понякога и знойни,
за живота си на птица в клетка.
Много пъти чувствах се точно такава, ...
Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва ...
Ветровете, нагостили ме от Поатие
след битка със страшните араби,
събрали смелостта си в женско сърце,
ще им разкажа- кой ще ме превари!?
Бронята на кръстоносец аз надянох ...
Защо е нужно вятъра да гоня -
измамникa-мечтател да пленя?
Листа от клони цъфнали се ронят
под топлата му, ласкава ръка.
В небето бели облаци танцуват, ...
Усетиш ли, че тъна в безнадежност,
или че гоня вятъра неистово,
а погледът ми жадно търси нежност,
люлейки се на прозрачните ми мисли,
кажи ми пак, че ятото се връща ...
Не ме разпитвай – няма да говоря.
Омръзна ли ти вече да мълча?!
Ще седна до оградата на двора,
и... обещавам - само ще мълча.
Не ме притискай - няма да политна. ...
Не позволи да те обичам
Откак се помня, търсех обичта ти.
Напразно! Ти дори не ме видя,
но още чувам всяка нощ смеха ти…
не бях за теб достатъчно добра! ...
Съдбата - този пухкав котарак -
лениво ни побутва във кълбетата.
Да не затегнем в примчица въжетата
без рязкост трябва да се притаим.
По невнимание ни перва с тежка лапа ...
Днес толкова приятно си говорихме,
попяхме си дори, за миг не спорихме...
днес толкова приятно се почувствахме,
по телефона свързваха ни чувствата...!!!
Днес толкова приятно се усещахме, ...
Дъждовно е, откакто си замина,
а в мен се вплитат радост и тъга -
затуй, че тъжно се разминахме,
затуй, че трябваше да е така.
Под името на първата ни среща ...
Не ме боли и няма да заплача -
сълзúте ми са твърде ценен дар!
Потънала във сенките на здрача,
душата си превърнах във олтар,
на който приношения да правя, ...
Пред паметника на Свети Георги
Свети Георги тук спрял си е коня
сред алеята с влажните кестени.
Сгазил змея под тежката броня,
той очите във нас с укор втренчил е, ...
Колко нежно ме гали умората.
Приземих се, но сякаш излитам...
Утре пак ще се видя при хората
да се карам, да хваля, да питам!
Ще не ще, ще ме грабне фалшивото, ...
Една светлинка ме води към дома -
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца. ...