на Димчо Дебелянов
Върху неоновата жара на града
като печална, уморена нестинарка –
на тиха скръб най-верната другарка –
забрадка черна е разпуснала нощта. ...
Доброта има в твоя поглед,
Енигма обаче са тези очи.
Ясни, красиви и толкова сиви,
Но някак тревожни, макар магнетични.
Не винаги силни, често различни ...
Душата ми скърби, сърцето ми кърви,
ала никой не ме разбира как съм дори,
животът безполезен, от духове обзет,
и в мелодията на съня заспивам превзет!
Сънувам тъмни стаи, пълни с мистичност, ...
Всички сме в градините на Баба Хола
и протягаме по детски палави ръчички;
искаме да хванем, ако може, всичко
и дори поднасяме в аванс душицата си.
Баба Хола си е своенравна. Перко. ...
Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...
Тази нощ те видях в съня си,
сред аромата на маслинова гора,
как като горска самодива чудна,
летеше върху пеперудени крила.
На раменете ти два славея стояха, ...
И черното вече не е черно
след цялата болка, която преживях
и бялото вече не е бяло
след всички наркотици, с които полетях...
И животът ми вече не е живот, ...
На моя приятел Ненко - жив будител народен!
Пази си Душата своя
Уважаеми Ненко, Приятелю наш,
в ден, дето ти плодове от труда си събираш,
дето ти хора благодарности носят, ...
Гледам снимката ти и си мисля как ме превземаш,
как ме караш да се усмихвам...
Спомням си прекрасните ни мигове,
скрити дълбоко в сърцето...
Снимката, очите ти, говорят ми с поглед... ...
Преценки, обяснения, компромиси...
От тях нали се бях отказала?
Безплатно на мечтите си се возех,
и непосилна лудост в сърцето си бях врязала.
А днес... тегля на везни непознати ...
Видях луната
и някак странно чувство ме прониза като с нож!
Навън е нощ... навън е тъмна нощ...
Видях звездите.
А те ме търсиха със своите изгарящи очи... ...
Отивам си със лятото във джоба
и капка есенна тъга в кръвта.
Убива ме безсънната тревога,
че няма да ни срещне пак света.
В сака сложих скъсани обувки, ...
Реших да напиша писмо,
да ти разкажа в него за мен...
Ще бъде кратко и само едно,
ще го свършиш за по-малко от ден...
Помислих, че ще ти е интересно, ...
Погледна ме със поглед еротичен,
от лепкав мрак е тази нощ.
Да бъда с теб, но ти си тъй себичен,
по дяволите твойте думи и разкош!
Да бъда с теб, това е лудост, ...
Как да спра онзи порив сърдечен, кажи ми?
Как да спра онзи шеметен бяг на сърцето?!
Неочаквано дълга, но болезнено сладка
е горчивата тръпка, но... не мога без нея.
... Не мога без тебе. ...
Внезапно пътят свърши. Извървян е.
И няма бряг нататък. Няма мост.
Не можем тъмнината да прекрачим
и продължим проклетия живот.
Назад не се обръщаме. Не смеем. ...