Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.
Дъждовно, мрачно, а сърцето грее! ...
Озарена съм от светлина.
Коя съм аз, от где и от кога?
Душата ми, без път и без посока,
намери теб в потока на живота.
Намери теб, без път и без посока. ...
Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене, ...
Ще се случи в един хубав ден
да те искам по-силно от всичко
и да мога да бъда за теб
най-значима и важна от всички.
Ще се влюбвам по-силно във теб, ...
Прекръстих се и влязох,
и едничка свещ от друга свещ запалих.
Към Бога зов предадох
и, чрез восъчния пламък, сякаш душата си погалих.
В мъждукащата светлина ...
Отдавна този делник ми е тесен
и стяга ме яката му - коравата,
реверите са с дъх на гняв и плесен,
пробити от въздишки са ръкавите.
Коланът ме убива като примка, ...
Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...
Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол ...
Къса ми е паметта и мъже като теб бързо ги забравям!
Не помня имена, дати и години,
забравила съм ги всичките "незабравими"!
Неприкосновена, така ми е добре!
Далеч, далеч лъжливите мъже от моето сърце! ...
Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...
На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя. ...
(Ранни мемоари)
За пръв път се замисли за смъртта.
Но не абстрактно, а като реалност.
Помисли си, че може - ето на,
съвсем наскоро да се случи. Жалост ...