С дъх на невъзможност улиците се пробуждат
и се къпят прашно в утрешната сивота.
Мигът от безнадеждност засега напуска.
Ще чака той отново падането на нощта.
Пътниците бързат, вдъхват аромата – ...
Арктически течения - бастиони,
дълъг вълнолом, скрил този парк,
едно море се люшкаше - файтон,
замираща вълна по булеварда.
Априлска вечер, ледове стопени, ...
Търсейки сред рояк от звезди,
аз намирах само болка и тъга!
Търсейки те сред злобните души,
аз намирах само болка и тъга!
Търсех те сред хиляди лица, ...
Виждал ли си го да тича в изкласилите поля?
Виждал ли си как се радва той на свойта свобода?
Виждал ли си как препуска, мята грива и цвили?
Виждал ли си как мечтае с вятъра да полети?
Ала виждал ли си също кон с каруца и товар - ...
Разходка по плажа
Вода и Слънце – Святост неизмерна.
И гола истина, захвърлена на плажа.
Танцуват тъжно нимфи, уловени
от сръчните ръце на млад рибар. ...
Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни, ...
Не съм за еднократна употреба
и после -хайде в някой празен кош.
Ти искаш в миг да дотърча при тебе.
Не искам да ти правя тоз' разкош.
Малко ни остава, че години, ...
Оживена улица, жега... а музикантът с китара
с неохота попива лъчите на Юни.
Някъде близо до бургаската гара
се чува гласът на нежните струни.
Скъсаната риза старателно закърпил, ...
Догонвам те! - не виждаш ли, ще срутя хоризонта
и израних следите ти с последния си вик!
Къде си се забързал?! - в тила или на фронта -
животът си отива с ореол на мъченик.
Кому е нужен този негов пир на суетата - ...
И там, където радостта се крие,
четири очи ще се погледнат
и ще разберат, че те света ще сътворят.
Неразделни завинаги ще бъдат две души...
А аз твойта светлина ще гледам отстрани, ...
Промени ме, както ти се иска,
дай ми име, дай ми светлината.
Отведи ме, както и моите мисли,
докосващи тънка струна в душата.
Заличи ни, ние не ще продължаваме, ...
Заплетеният полъх във косите си ми ти,
мечтата ми стаена в мъжките ти длани,
усмивката в забързаните сиви дини
и думите, които във стиха ми ще останат.
Понякога превръщаш се във топъл дъжд ...
Светът е помъдрял, но нелогичен.
Намери ли сама любов такава,
която обич светла да ти дава
и още много, много топлота?
Не виждаш ли, че разумът не стига ...
И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,
непреглътната болка и спазъм отляво...
Незапомнено вчера и отминало утре.
И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.
И се питах, и питам се още - ...
Стихът във страх не може да живее -
той ражда се във нежна светлина
и думите му - детско-бели -
пробуждат любовта.
Страхът във стих не може да живее - ...