Poesía de autores contemporáneos
Безгрешен в своето несъвършенство 🇧🇬
джобът ти е пълен, но сърцето май е празно.
Да, самотно е там горе, виждаш само
птици как волно реят се високо.
Мислиш, че предела си достигнал ли? ...
Там... 🇧🇬
и на изток,
където изгрява денят,
там отново делят ни
посоки на две. ...
Кукла 🇧🇬
в стая без прозорци и врати.
Стая, обгърната в прах,
носеща се миризма на "страх".
Куклата едничка стаята краси, ...
Дива магнолия 🇧🇬
И когато луната целува слънцето за сбогом
Ще потърсят ръцете ти моето тяло
Отново...
То ще се разтвори, ...
Раздавач на Надежда... 🇧🇬
по Дж.Родари...(но не съвсем...)
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички, ...
Приказка 🇧🇬
все още невръстни и малки деца.
Ухаеха на цъфнали вишни
мечтите сияйни във наш'те сърца.
Тя беше девойче красиво ...
Диви коне 🇧🇬
кротко почиват и чакат нощта.
Дискът на слънцето бавно пропада
нейде зад стария бор на върха.
Щом и последният лъч разтопи се, ...
Отвъдна приказка 🇧🇬
Единият бил в тяло на жена.
Берял цветя, развявал си полата...
На птиците той дебнел песента.
Другият съвсем пък неслучайно, ...
Писмо което никога няма да пристигне ( от автор аматьор) 🇧🇬
развълнуван аз от теб.
Мисля си и се чудя,
как ще бъде занапред.
Зная, че не ме приемаш ...
Необвързано 🇧🇬
Защо ли търсим гузно тъмнината
да скрием съкровените си страсти?
И плашим се да видим светлината?
И в здрач неясен търсим свойто щастие...? ...
Поглед към нищото 🇧🇬
доближаваш се до мен... пак усещам онези тръпки...
усещам се - падам, умирам, слаба... лабилна...
чувам само ехото от твойте извървяни стъпки...
Вперила поглед в нищото, виждам теб - целуваш нея... ...
Хамстер непослушко 🇧🇬
Тате беше в Амстердам
и донесе ми оттам
хамстер – ох, че е сладур!
Пухчо, но е малко щур. ...
Искаше ми се да бъда 🇧🇬
Като дъжд
Изстинал на висулки
Като слънце разтопило го
Но свърших като куче ...
Кошмари 🇧🇬
и нощем, и бягам...
Вини ми говорят,
къде да ги слагам?...
Раздели ме порят - ...
Празни думи 🇧🇬
Запалила съм само няколко звезди
над мрака, над обърканите чувства.
Прозорецът отрязва нашите черти.
Завесите уплашен вятърът полюшва. ...