Обичам морето, то е в моята душа,
то само ме слуша когато аз мълча.
Разбира ме и ми изпраща своята вълна',
говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.
Ще дойда при теб скоро мое море, ...
[VERSE 1]
Welcome to the rise of rock 'n' roll
Just take your time and prepare your soul
For a thousand-volt arc of a pure rock
It's gonna hit you like electric shock ...
Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.
Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас. ...
VIA DOLOROSA
... прикътана от хиляди лета, ръбата песъчинка в черна мида,
душице моя, имам си мечта! – на онзи свят без теб да си отида,
да те забравя нейде – на брега, на завет под обърнатите лодки,
росинка под дъждовната дъга, да те търкулна из тревите кротки, ...
Почитай хляба като божество,
пред него се моли и го обичай.
Той с теб е в скръбни дни и в тържество,
с гнева си като с меч не го разсичай!
В месалите на дните го завий, ...
Целуни ме, днес под златното дърво,
целуни ме, не чакай, точно тук и сега.
Целуни ме, тук под звездите, в нощта,
така че само Луната да бъде свидетел.
Целуни ме, край младата росна трева, ...
ЖЕНА ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
... чета ти по очите, че си тъжна – сърна, свалена с безпощаден лък,
въртиш се по семейната окръжност – един печално омагьосан кръг,
от вторника до събота – все среди, неделята – и тя! – не е добра,
панела дупчат лудите съседи, въртят на скара свинските ребра, ...
В най тихото, в най тъмното и сам,
същността ми е в своята стихия.
Вода съм и всичко съм от Там,
щастливо пухче - пролетна фурия.
Долетя нахално в моита тишина ...
Плътна мъгла удобно спуска се навред,
обгръща всичко в своята прегръдка.
Градът невидимо и видимо завзет,
неистово копнее животворна глътка.
Нетолерантно се внушава толерантност, ...
Потребителските габарити:
безкрайна разтегателна маса
„Мета“ – метафора: Сълзите на непукист
- изпикаване през окото
Философски белязан: Гледа на Смъртта ...
Приказката ми в римувана проза
Живяла някога девойка мила, с коса красива като свила. Очите ѝ - големи черни, снагата тънка, красавица била, работна и добра. Тя гледала баща и майка стари, не всички биха я разбрали. Живеела с тях в малка къща, където само мъката се връща. Но дворчето било просторно, ...
Ма убавец, па който ще да каже!
Та кьораф дъ си, па че си съгласен!
Мичтае сека с него да намаже -
То бива, мозе, ма така прекрасен?
Какоф тоз ген е, като фото-шоп?... ...
Искам те щастлива, когато сме приятели.
Усещам, че искаш повече.
Минах този път, но когато отблъсквам те
Съзнателно - по-близко до табу за мен искаш ти да си.
Твърде по-голям съм и знам най-гадните тенденции в правилата на играта ...
К Р И П Т О Л О Г И Я
По друми незнайни в среднощните дебри
се гонят многоизмерните Азове...
Смъртта безсилна коварно ги дебне,
но е вечно самотна в напъни празни. ...
И спря времето да размахва крилата си
застина в огнена лава - лъжата облече
доспехите на истината...а истината
сиротно се скита...Безвремие...!
Всичко е спряло - лъжата царува ...
В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй, ...
Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
Недей да ме обичаш никак, моля те!
Душата и сърцето, и умът ми -
те страдат от неизлечима болест.
Умират, недокоснати от плът...
Щом няма да си моята пътека, ...
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
Тя припява на песни от свършили филми
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен, ...
Не мога просто да ти кажа „сбогом“.
Не вярвам, че е пътят извървян.
Как в другата реалност да избягам,
щом няма мост за двама ни избран.
Аз още паля пламъците в здрача ...