Перо от морска птица
Дойдох отново при теб мое море,
за мен си ти мечта още от дете.
Донесох ти книжка, моите слова,
за теб любимо Черно море от душа! ...
Противникът на чалгата пак щрака с пръсти
и дупе кърши палаво високооборотно.
Танцуват с него и метреси тлъсти
на границата на кючек и порно...
В елитен клуб са, образцов бардак, ...
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът, ...
Зъбите
Потенция за познание зъбите са!
Необходимост крайна само да има трябва - зъб когато губиш..
На зъби изкуствени не радвай се.
Не се утешавай със надежда такава. ...
Когато я докосвам ме боли.
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик. ...
Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия! ...
Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир. ...
ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...
Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва – ...
А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...
Устните ти зад ухото ми въздишат,
и носът ти вдишва отново аромата ми.
Ръцете ти върху раменете ми остават,
а устните ти местят се по шията ми
и чувам в себе си ударите на сърцето ти ...
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
Добър е този, който ти крещи,
защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.
Нима добро е да си примирен ...
Като вълна, която отласква морето,
попадам в теб, очарована от света ти.
Като стрела, която пронизва сърцето,
идваш и се настаняваш в живота ми.
Аз преди теб в тези истории не вярвах, ...
Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
Поведе некадърникът хорото.
Отдавна да е пръв му бе мерак.
Без ритъм го удари през просото.
И с грешни стъпки той развя байряк!
Безумно взе да рита със крачета! ...
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
О, SANCTA SIMPLICITAS!
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...
Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария ...
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...