Самотен е пътят, по който вървя
и там, далеч някъде в мрака,
съзирам отсянката на бледа луна,
която сякаш мен само чака.
Самотно е всичко до мене сега, ...
Едно кафе със сол. Желание да плача.
Моят свят започва да трепери.
Предчувствам, че се приближава към края.
За теб си мисля, но какво значение има сега.
Вече съм уморена да откривам ...
Сърцето ми черно, червено и бяло е.
Рисува къща с дърво.
Дай му муза да шари, да шари с птиче перо.
Събрах си багажа, пъхнах и него.
Художникът малък, муза си търси. ...
Не мина и секунда от деня ми,
без нуждата от теб да ме тъжи.
Опитвах все по мъжки да пристъпвам.
Така и не успях. Уви!
Огромна сила пълнеше ме с нежност, ...
Последно сбогом
Ти пак си тук и пак ми казваш
колко сложно сплетено е всичко между нас.
И пак си тръгваш - не оставаш,
когато от тебе нужда имам аз... ...
Обичам да те гледам със затворени очи,
когато си проекция на моето въображение -
как те докосвам с устни и галя със коси,
как се притискам в тебе, нежно спотаена.
От теб, че вкусвам си представям, ...
Моята лодка се движи безукорно,
приятел мой е - единствен
и е толкова, толкова безропотна,
и не е божество отмъстително...
И пътува по пътища непресичани, ...
Остарявам. Казвам го с усмивка.
Вярно ли е всъщност? Аз не зная.
Шепнат клони, още неразлистени:
"Всяка пролет връща те в безкрая,
всеки извор става огледало, ...