Настигам те!
Радва ли те, този факт или все едно ти е?
Искам да ти кажа, че така добре ми е!
Минах бури, листопади и лъжливи дни...
Тук съм, да ти кажа, колко липсваш ми, любими ти!
СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...
Улиците се отточват идеално,
у водата до колене само газим,
като в жакузи сме, нормално,
стига къпането да не мразим....
И днес в торбето сичко съм земал - ...
Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...
Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха, ...
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...
Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...
Онези същества, които да говорят знаят,
те гледат, а в тебе - въпросителни.
Не ги разбираш, няма яснота.
А просто обожание или молба
намираш и няма даже мнителност - ...
Сякаш живея аз два живота-в нейната къща и в моя дом,
сутрин поливам с обич цветята й-вечер горя от любов.
Нося по мен следи от парфюма й, роклята тайно обличам,
но се усмихвам с мойте очи, с тялото си те привличам.
Знам, че обичаш мойта душа, моят смях, знам, те лекува. ...
Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо ...
Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...
Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...
Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...
Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...
Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...
Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка. ...
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
Точката на интереса
Точката на интереса щом загубиш
В хаоса се движиш ти.
Целенасоченост без интерес няма.
Защо животните са жизнерадостни - интерес миг всеки ги владее. ...
Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае.
Както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни, ...
ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...
Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох ...
Българийо, сега играеш най-тежкото, мъчително хоро.
Децата ти, Българийо, се карат, не са единни те, не са едно.
В годините, когато беше трудно, събираше ги дървения кръст,
княгиня беше твоя знаменоска, летеше с вятъра Бенковски пръв.
Повеждаше ги конската опашка, зовеше рог, застигаше стрела, като ...
СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...
Мечтата ми – дъждът да ме намокри
и да ми стане шапка, воден покрив
се сбъдна, о, така ме наваля,
танцувах си с дъждовната походка,
обувките ми станаха на лодки ...