И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
Само ние двамата познаваме историята си,
само ние изписваме изборите и съдбата си.
И никой друг не ще ни убеди в обратното.
Съществуват хора, който мразят щастието.
Само ние сме заедно в това пътуване, ...
Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.
Гласовете ни даже купуват. ...
Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка ...
СВЕТУЛКАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... понеже нас съдбата ни разделя – но все не смогва да ни разделѝ,
пак ще те чакам в събота, в неделя да седнем с теб на черните скали,
да те погледам колко си красива! – да ми се вейне роклята ти клош,
за теб и стихче – във това ме бива, да ти напиша в тази свята нощ! – ...
Кокориш ми се като някой вещер.
Аз скромно покрай тебе се усмихвам.
Дали пък помежду ни ново нещо
не провокира нови стихове?
Това е остроумието бързо, ...
Този август ще помня с лъчите на слънцето жарко
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...
ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...
За работа хванаха се още от зарана
дядо Гошо и баба Петрана.
Баба да мете и чисти двора,
дядо застяга лодката до стобора.
Мързелан Писан легна да се припича, ...
Местоположение
Местоположението е личното присъствие - с поглед и чувства други наши.
Местоположението присъствието е.
Знанието реално там се намира.
Искаш нещо да узнаеш. ...
Щом обсъждат други, значи вече са загазили...
Очите вършат услуги,щом от завист те опазват.
Вървят по лаврите газели-кършат стъпки в унес.
Пусиите мъжки,озверели търсят сгода за спусък.
Така живеем в Ямбол, значи:морето е на хвърлей ...
Сиви хора в сиво време,
Сиво небе,сиви цветя
Сиви усмивки,сива любов,
Сиво ежедневие превърнало живота в тъмно сива НОЩ
Изгрява сивото слънце и така ден след ден... ...
Валънтайн, вретено в ръцете ми, сълзи в очите ми, мокри от докосване пеещи тела. Страст и нежност обливат сърцето ми, аз съм отвъд всички възможни усещания. Валънтайн, топлина в очите, нежност до полуда, пълна откровеност двама души един в друг и като в едно се усещаме. Валънтайн, песен в полето, ко ...
Вече знам винаги била е в мен,
там е, още отпреди да се родя.
Преди да влезеш в живота ми
обаче, незрима за очите е била .
Опознах я там в твоите обятия, ...
Не е от вчера разразилата се тежка битка,
от древността нестихващ сблъсъка расте.
Днес мракът подарява своята визитка,
кроежи хитри срещу семейството плете.
Опитал с отприщената неморалност ...
Навън е лято, но усещам есента.
Денят е кратък, дълга е нощта.
Като въздишки падат първите листа.
Зелената си дреха сменя обичта.
Ще се завърне огнено червена. ...
СТАРЧЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... нали съм жив – тринайста петилетка,
пък и за пенсийка натрупах стаж,
си купих днес момчешка тротинетка! –
и смъкнах се на варненския плаж. ...
„Художнико, любов ми нарисувай,
та в мрачен ден дома ми да краси!“
Не ме разбра или се пошегува
и нарисува плачещи очи.
"Помолих те любов да нарисуваш?“ ...
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
Ръцете му от камъка са груби.
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...
Не е важно кой те слуша,
Важно е кой те чува.
И да крещиш с цяло гърло насред екзалтираната тълпа,
Този, който трябва, ще те чуе,
Дори и да нямаш глас, стоейки насред пустошта.
Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...