Poesía de autores contemporáneos
В облаците от цигарен дим 🇧🇬
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
Да бъдеш мъж 🇧🇬
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...
В очите на слепец 🇧🇬
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
Момичето 🇧🇬
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
Стихо-психо 🇧🇬
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...
Ангели 🇧🇬
Мен като поглеждаш,
името ми всяка сутрин
нежно да шептиш!
Искам да си мое слънце, ...
Мъжки цветя (по един виц) 🇧🇬
доведе ме до първи грях:
за гладиола те повиках –
мушкато и шибой набрах.
Бегонията ти последва, ...
Острови в душата - 28 🇧🇬
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...
Интимен вторник....¿♡ 🇧🇬
*
Вторник е 60-дневна интимна история.
*
Вторник е изкривена реалност. ...
Поздрав 🇧🇬
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
Прошка навреме 🇧🇬
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
Не забравяй, че ме има 🇧🇬
щом за тебе мисля аз,
а луната мълчалива
в небесата е за нас.
И по лунната пътека ...
По наклон 🇧🇬
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
Жената, която не бях 🇧🇬
Бях дъщеря, внучка, сестра
Бях любима, любовница
Бях съпруга , снаха,
Бях студентка, майка ...
Преображение 🇧🇬
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно. ...
Партизани 🇧🇬
„Партизани, партизани
Легендарни синове
Над полета и балкани
Над села и градове ...
Глътка живот… 🇧🇬
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето, ...
Рисунка на асфалта 🇧🇬
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
Красотата в тъмнината 🇧🇬
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
Настигането става невъзможно 🇧🇬
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...
Декемврийски мартенски заек 🇧🇬
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
Любовно обличане 🇧🇬
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат, ...
Душа ли е щом в тъмното не свети? 🇧🇬
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
Възхвала на бодливите трохи 🇧🇬
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
Бавни рани 🇧🇬
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
Само за теб 🇧🇬
в очите ми пак гори любовта.
Само за теб са тези мечти,
само сега – отново си ти
с любовта, ...
Денят настъпващ, за да издържи 🇧🇬
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...