Във двора ни щедро смокините зреят -
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...
Беше хладна нощ с пречупени мъгли.
Ветровете сляха своите бесове в ураган...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпилян...
Беше хладна нощ и знаех - ще боли, ...
Да те обичам, значи да гоня вятъра,
да търся отдавна изчезнала никому ненужна сълза.
Знаеш, че тази сълза съм аз самата...
Умирам и се раждам в теб,
изпепеляваш ме, а още искам... ...
Акорди... лежерни щом прозвучат.
Сърцето тихо възхищението си композира.
Дори делничните реалности ниско да кръжат,
подарената от приятел мелодия се провира.
Единствена и неповторима заредена с тях, ...
Не ти ли омръзна, живот, да ме тъпчеш -
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш, ...
Омраза се чете в техните очи,
презрение, възмута и завист.
На "различност" никой не е свикнал
и всичко ново ще се разруши.
Бъдете силни! Надарени с въображение деца, ...
Светът, окъпан в кръв, ме гледа,
по детски пълен със невинност.
Стреми се вечно към победа
и с някаква тъй плашеща обидност
те тъпче зверски без пощада, ...
Не вярвай, когато ти кажа-
покрий с пепел спомена жарава-
устата може всичко да казва,
сърцето не дава нивга забрава.
Даже на птица да се превърна, ...
Ти бродиш по света - Любов,
ту сбръчкана, ту в бебешко лице родена.
От миналото твоят рицар верен,
на стара кранта във ръждясали доспехи,
до днешния ни век модерен - ...
Любовта ни е игла, забодена
в ревера на онова сако на лятото,
от глухарчета ушито, в спомени...
Ти влизай, вратата е отворил вятърът.
Дъждът ли пак така ни изненада?! ...
Не ме хвали, ако си ми приятел...
Хвалебствията са за празноглавци.
Недей бъди число във знаменател
от гъзолизци и от дупедавци.
Не ме мажи със захарна глазура, ...
Кой ти слуша писъци кога надгробно пеят?...
Дай му на народа кървища да гледа как се леят!...
Дай му кошници с домати да насъсква хората,
не, зверовете!...
Нека си направим наши си кориди, ...
Обсебеност почука на вратата.
Уплаших се от напора и не отворих,
а тя направи си палатка,
която гледаше през моите щори.
Събуждах се от пукот на дърва. ...
Мисли тъжни навяват в сърцето,
въздишки плахи отскубват се тихо,
поглед безжизнен нейде се лута,
сърцето тупти, тупти зачестено...
При спомен за тебе ...
Сега я виждам, сякаш беше вчера,
стои сама, с наведена глава
и мърда устни, бавно потреперва
тя, старата, измъчена жена!!!
А на стената малкото кандило ...
Оставаш там, във тъмна сянка, сам.
В дълбината светлината се разпръсква.
Тя мене подминава, тичайки напред -
тича да се слее със теб...
Тичам аз към нея...? ...
Всяка нощ потъвам в пустото легло,
пропито с ухайните мечти, а
сякаш лягам във ковчег и
за сетен път загасвам в самотата,
за да се събудя пак - възкресен ...
Ти ме караш да се чувствам жива,
да бъда истински щастлива.
Живота ми изпълваш с смисъл всеки ден,
когато си до мен.
Будейки се сутрин рано, виждам в твоите очи ...
Искам да сграбча твойта малка ръка,
в твойта мекота да усетя красота.
Твоето тяло да усетя с мен,
леко луд и от днес зашеметен.
Моята мъка в теб се роди, ...