Защо така позволих ти да си тръгнеш,
без да си кажем даже сбогом...?
Защо поне за миг не се обърнеш,
нима сгрешила съм тъй много?
Когато най-силно беше ми нужен, ...
Добрите момичета не правят лоши неща,
затова оставам демоде.
Дърпам по-силно твоята силна и бледа ръка
и плача като малко дете.
Не мога да гледам как продължаваш да падаш ...
Ни аз съм светец, ни ти си светица...
Никога няма да ни изпишат в икони...
Двама сме с тебе, но от стотиците,
мечта дето яхват и вятър що гонят...
Много еднакви сме и това е трагично... ...
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече ...
Понякога се случват малки чудеса
и ангелите слизат на земята.
Те идват за да станем по-добри,
с чувство свято във душата.
И както лък от струните извлича ...
Пулсациите учестихме, тихо,
от немощ никой не говори,
на ситно дните раздробихме,
прикривахме живота си с декори,
безмълвни, сякаш пост, стърчахме, ...
Уникални сме само за краткия миг,
с очите на времето откраднали щрих.
За цял живот да сме роптали,
за този миг навярно сме живяли...
Протягали сме смело в пламъци ръце, ...
Ти каза, че аз съм приятно момиче
и искаш често да излизаме заедно.
Ти каза, че аз съм духовито момиче
и с мен винаги ти е весело.
Ти каза, че аз съм умно момиче ...
Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна, ...
Ще ти дадат ли знак очите ми,
ако решиш от мене да си тръгнеш,
ще се разкъсват ли душите ни,
ако сърцето ми във миг изтръгнеш.
Ще избуят ли тръни на забравата, ...
Приятелство може би?!
Дали боли ме, че едно приятелка загубих,
не, не мисля дали си заслужава и сълза,
защото писна ми от детските игрички на света.
Вяра? О, дали я имаше във мен, едва ли!? ...
Мен всички ме имат и никой ме няма.
До болка еднаква, до безумие различна.
Днес тъна във тебе, моя любов, голяма,
а утре твоя най-добър приятел ще обичам.
Аз искам любов, но и искам безкрая, ...
Приказка за Вярата
на Оня Свят (“Доносник”)
Убий българина ("доносника") (по Левчев)
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото. ...
Ти нежна струна дръпна в моята душа
и мислите ми странно завъртя,
пробуди ми ти всички сетива,
изпълни ме със звук и светлина.
И цялата си нежност ми дари, ...
Моята съдба
Вървя по пътя, който сам си начертах,
несигурен съм и дори изпитвам страх.
Във себе си не мога даже да повярвам,
не знам как мога тъй да продължавам. ...
"Остави ме" - крещиш в лицето ми сега
и захвърляш настрана това,
че постоянно съм се опитвал да те разбера,
че не съм аз твоят първи враг,
че винаги съм се стремял ...