Poesía de autores contemporáneos
Ох, дошла е зима... студ 🇧🇬
вечер късно лягам
и навън - студено и ръми!
Обливат ме от студ вълни.
Лош и мрачен период, ...
Aнтиномия 🇧🇬
Търся смисъл, дето няма,
натюрморт е моята съдба.
Сполетяла ме е тая дарба -
да виждам в гъстата мъгла. ...
Обичай ме, дори да съм далече 🇧🇬
Обичай ме, дори да съм жестока с теб.
Обичай ме, дори и да те мразя.
Обичай ме, дори и с друга да си ти.
Обичай мен, когато я целуваш ...
Стига! Писна ми! 🇧🇬
се точи броеницата
с нашите предишности.
Меко подрънкват
звънците на глезена ми ...
Красота 🇧🇬
едно начало.
В раждане,
наречено живот.
Времето задъхано ...
Безлунна нощ 🇧🇬
се заби като сърп
и проряза душата ми
с нажеженото си острие
от огнени спомени, ...
Несъвършенство 🇧🇬
Кое ли е моето тъмно начало,
заплело във възел любов и омраза,
живота орисало в черно и бяло?
На моята същност под тънкото лустро ...
Самотният ми воден танц 🇧🇬
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Сам съм –
и танцувам по водата. ...
Безплатно 🇧🇬
мимолетността - във трайност...
Зарадвай се на камъни и глина,
зарейвай се в гората дива...
Намирай на реката прилива ...
"Остави ме - забрави ме..." 🇧🇬
Остави малкото дете, което тъй безумно се влюби
в твоето добро сърце.
Остави ме, забрави ме...
Забрави ме - ах, колко много искам да върна любовта. ...
Твоите очи 🇧🇬
не не мога нищо да ти кажа.
И пак сърцето във окови трябва да мълчи,
трябва вечно да живее във лъжа.
А така самотен ми изглеждаш ти, ...
Потъналият кораб 🇧🇬
а душата ми изтръпва...
Мислите следи оставят,
не мога ли назад да върна
всички хубави моменти, ...
Заради лъжите ти 🇧🇬
Не, това не е любов!
Сърце ли?
На мястото му има рана!
Животът ми от мъка обграден е, ...
Искам 🇧🇬
Тази нощ луната
избожда очите ми
бавно, изкусно.
Превъртял будилник ...