Вината
Душата си изтръгнах с длетото на вината
и вече не я чувствувам силна и богата.
Вината я прояде, стопи у нея всяка жизненост.
О, Господи, каква е тая власт у нея? ...
Във бащината къща се завръщам
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома, ...
Ти искаше от мен да съм покорна,
ти искаше от мен да съм добра,
но може би по пътя си пропусна -
сега съм друга, не разбра!
Превърна ме в безчувствено момиче, ...
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
Ще взема смело химикала във ръка
и лист хартия ще откъсна от тетрадката,
ще ти напиша едно стихотворение,
заради малко закъсняло откровение...
Ще те попитам с мъничко тъга: ...
Усмивката и мен, и теб ни прави пак щастливи.
Но понякога това не е достатъчно,
ако сърцата ни са бледо сиви!
Празни, без любов и топлина,
нашите сърца фалшивите усмивки скриват... ...
Свободата за мен е като огненочервен бряг,
отразяващ последните умиращи лъчи на жаркото слънце,
удавени в сатенените багри на Черно море,
поели мириса на летен бриз, чакащи ново утро,
нова вечер... ...
Искам да те имам
Искам да те имам дори и след греха,
да те имам винаги - и в радост, и в тъга.
Когато след кошмар събудя се в нощта,
ти да ме помилваш с трепетна ръка. ...
Пробуждам се в белотата на съня,
не боли самотата, боли страха без спомен.
Бях аз нали? Знам видя ме ти. Един и същ мотив,
привидение повтаря се и виждам немощния взрив.
Отново бях ли аз? Кратка линия, а после... ...
Ще удавя в полунощ със сълзи
грешките твои по мене тъкани,
ще запаля със звездите огньове,
за да виждаш във мене страха ми.
Ще съм спомен и реалност ще съм, ...
Всички мисли свързани с теб са радост,
всяко твое докосване е щастие,
всяка твоя целувка изпепеляване.
Сърцето ми горещо вика твоето сърце,
душата ми е сянката на твоята, ...
Сам, самотен сред хората,
казал здравей на умората,
студът е в мен, студът е навън,
реалност е туй, което искам да е сън.
Господи, нека бъде твойта воля, ...
Без тебе сокол съм безкрилен, забравен във мрачно усое!
Чертите ти в облаци търся, разпитвам треви и дървета.
Аз истински жив съм тогава, когато седефено лунна
ти нежно ми шепнеш в отмала. И чужда е вече онази,
която роди ми децата - до мене щом жално захлипа, ...
Прозорецът ме гледаше със своите очи,
аз бях в него и той в мен!
Моят прозорец не е вратата към света,
в него мойта същност се отразява!
Не ще я съзрете, ...
Обичаха се, търсеха се... правеха...
каквото искат със телата си...
До степен най-последна на изгаряне!
До загуба във паметта си!
А розовата пепел, разпиляна, ...
Измълчаните думи през прорези слизат
по задъхани друми на неми сълзи.
В този свят на обичане думите нямат
вечен бряг, лъкатушат по слепи следи.
Затова скришно плачат във тъмното ...