Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене, ...
Досега в цветята само дирих,
но от днес започвам в тръните да ровя.
Нищо, че са тъй жестоки и бодилите,
но и на цветята мирисът ме заблуди.
Нещо май съм бъркала до днес ...
В деня, във който съм родена,
орисница е мен орисала една...
Да падам и да ставам пак непобедена...
Да побеждавам в битките със болестта...
Да срещам мъката и радостта, ...
Загубих ключа за сърцето ти
Загубих ключа за сърцето ти.
Как ще се върна при тебе?! Не знам..
Боли ме, боли ме, вината ме гори.
Напомня ми за тебе всяка сълза. ...
Старееш ти, сребреят ми косите,
по бръчките годините броим,
довчерашният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем: ...
Свиря на пиано сякаш е душата ти,
клавишите мълчат,
но в сърцето ми отеква
познатата мелодия на твоята усмивка.
Ръбът на пропастта вече не е толкова страшен. ...
Защо са ми тези бездънни,
тежки и горчиви дни -
бездушни, безгласни, трънливи мигове...
Защо са ми тези болезнени и осквернени самоти -
безпътни, оскърбени думи... ...
На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина: ...
Както пясъкът крие стъкло във сърцето си -
и прозрачно, и крехко, блестящо, красиво,
ние крием зад грубите маски душите си -
романтични и нежни, раними и живи...
Защо така ме изостави, защо със мен се подигра?
Защо надежда днес ми даде?
А после стъпка я в калта...
Защо душата ми погали?
А после смачка я с крака... ...
Зима
Отлитат птиците на юг. С листата есента постила
килим. Пътеката до тук е. Всички зимата приспива.
Заспа гората зимен сън. Заспаха с нея и цветята.
Врабчета весели навън чирикат сякаш, че е лято! ...