Poesía de autores contemporáneos
Клиничната пътека на Поета 🇧🇬
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...
Домове в гората са дърветата 🇧🇬
до нас достигнали са китни и могъщи.
Дърветата са живата им рима
и за животни цял безброй са къщи.
Горите са сърцето на земята, ...
Свобода ни зове 🇧🇬
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...
Танцувай, скитнице! 🇧🇬
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...
... неизбежностите, които стоят и чакат....... 🇧🇬
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...
Моля се 🇧🇬
Огънят гасне, времето трие следите ни.
Лист подир лист откъсват се от календара.
Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.
Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда. ...
Фъндъци от Софийската мъгла 🇧🇬
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...
Всичко е за тебе 🇧🇬
луната, слънцето, звездите…
За тебе, всичко е за тебе –
дъхът на лятото и дните.
За теб са цветовете нежни, ...
Черна кучка със сини очи 🇧🇬
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
Къщата на "Стефан Богориди" 🇧🇬
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...
Рубаи за езика 🇧🇬
Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен! ...
Смисълът на този свят е вечен 🇧🇬
... и за мене краят ще настъпи, щом изчезна в Райските поля.
Всеки ден ми стават все по-скъпи хората, с които хляб деля.
Благославям техните надежди! – и живея в тях със рой мечти.
В своя вехт писателски бележник си говоря с Времето на "Ти". ...
Цветница 🇧🇬
по поляни, в къщи и в гората.
Колко радост те ни носят
и на слънцето пламтят.
Бели, розови, червени, ...
Love story 🇧🇬
В моята любовна история,
ти си главна героиня.
Развивам горчива теория,
дали си ти моята любима. ...
Fragile 🇬🇧
my eyes are dry
no tears left to cry
to ask me why-
the reason's blind. ...
Цветница 🇧🇬
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...
Молитва за Българската Връбница 🇧🇬
... дали ме чуваш, като Ти чета молитвите си всяка вечер в храма,
ако Те има, Боже на света? – на Твоето осле ще нося слама,
пет хляба вместо Теб ще опека, във подмола ще хвана две пъстърви,
и с Твоята добра човещинка ще ги раздам на живи и на мъртви! – ...
Кръст, револвер и кама 🇧🇬
без цел, посока, и от ден за ден.
По лице в калта, улучена от упор,
лежи страната ни пред тлен.
Плени я пасмина на абордаж, ...
Само за мене нощта 🇧🇬
Когато навън пак е тъмно,
пътувам без път, без билет,
сънувам и пролет, и лято,
танцувам пак само със теб. ...
Ще бъда себе си 🇧🇬
с човека до мен,
с небето, с морето,
с пясъка и вятъра в косите.
Ще падам, ще ставам, ...
Дърво без клони 🇧🇬
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено, ...
Неуместен 🇧🇬
какво е да си неуместно справедлив,
дали по-зле е да си неуместен,
вместо несправедливо ти да си уместен?
Да си неуместен трудно сякаш е, ...
На майка ми 🇧🇬
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...