Poesía de autores contemporáneos
На леля ми 🇧🇬
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...
Ограбена 🇧🇬
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица, ...
вкъщи? 🇧🇬
оглеждам се
въртя се нервно в кръг
за миг потъвам в телефона
(бездна на забрава) ...
Отронен миг 🇧🇬
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите, ...
Mоят стих – най-големият грешник 🇧🇬
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...
Метаморфоза 🇧🇬
Дали любовта ни зедно с нас остаря?
Пеперуди не пърхат отдавна в стомаха ...
Дали уморена на крилете им отлетя
или се спотайва в тихо кътче в душата? ...
7 грама душа 🇧🇬
... започна вече всичко да ми втръсва, това ли доживях на старини? –
Планетата ни стана адски мръсна! – убийства, глад и болести, войни,
навред цари световната измама, че ще се будим Happy Every Day! –
душата в нас е само седем грама, и тъпчат я – Злодей подир Злодей, ...
Хайку 🇧🇬
Небесни гласове се
спускат над Света!...
***
Пух от глухарче ...
''С вкус на малеби'' Спомен за баща ми 🇧🇬
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...
Мостовете разрушихме 🇧🇬
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе. ...
Красивите жени 🇧🇬
Живота им е низ от всякакви проблеми
Желани са,
зa "oпаковката" красива,
но кой ли, ...
Апева „Студио Х“ 10 🇧🇬
С крака изящни,
с къс, син елек,
пристъпи
с пòклат ...
Мъжки думи 🇧🇬
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг, ...
Влюбеният януари 🇧🇬
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...
Писма без подател 🇧🇬
Защо ли вече спряхме да си пишем красиви, обичливи писъмца?
Нима е добротата лукс излишен под хлътналите в Зимата слънца?
Да си разкажем колко сме самотни – сълза във шепа думички добри?
Как ни третират! – опитни животни, и медийно ни лъжат от зори? ...
Аз не вярвам 🇧🇬
В светлото бъдеще, в розови залези.
Младоста съхранена в душите ни
Е едничкото истинско щастие.
Аз не вярвам в удобни компромиси ...
Реката на времето 🇧🇬
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак. ...
Събуждане от зимен сън 🇧🇬
Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж. ...
Януарска пролет 🇧🇬
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
Не заспивай 🇧🇬
та дори и на снимка в нощта!
Не заспивай преди да докоснеш
с обич всяка красива мечта!
Не заспивай преди да обичаш ...