...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...
Едната ти ръка-гореща на бедрото ми. ...
Нагарча ми кафето рано сутрин.
Горчат ми и минутите самотни,
безсмислени амбиции за утре,
утехите, че някой ще ме помни.
Горчиви са преглътнатите сълзи, ...
Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
Тя стоеше край пътя облечена в бяло
и продаваше ласки почти без пари.
Със усмивка предлагаше своето тяло,
но душата и в нея тихо стене, боли.
Тя е цялата в бяло, отново край пътя. ...
Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...
Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...
Черепът ми е кутия за мечти,
а сърцето ми вселена е от страст.
Не вървя по чуждите следи,
собствен път държа да имам аз.
Всекидневно сблъсквам се с капани ...
Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица ...
Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
Порочно, дяволско нещо е лъжата,
с нея змията Адам и Ева измами,
колко често тук среща се клеветата,
колко болка е създала, колко драми!
Докога ще живеем в заблуда, ...
От тази тишина ще оглушея.
Такава тишина е подлудяваща.
Прилича на жена ( привидно фея)
а всъщност е отгледана от дявола.
От музика и филми не заглъхва ...
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...
Полета спокойни, о някога бойни
Колко юнаци във вас легнаха,
и във вечността сладко заспаха?
За какво те умряха?
Полета безкрайни, полета страдални ...
Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...
Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...
Текат минути, часове и дни,
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
Когато свири вятърът в безкрая,
стенания дочувам пак отвред.
Дочувам хоризонтът как се кае
от сянката на времето превзет.
Студенокръвни дните преминават, ...
„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...
Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за милите жени, които най-сърдечно ги целувах.
Напомнят ми за тази чистота, която всеки ден ви подарявам.
Понякога, застанал пред листа, напълно неусетно се смалявам.
Нали съм млад, любезен и поет? Обичам всяка утрин да ви пея. ...
И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...
Оставял ли си лампата да свети късно вечер?
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш, ...
Купих си няколко цветни балона.
Сложих си в раница сини мечти.
Тръгвам посоките морски да гоня.
Нося си лятото. И ми личи:)
Там, на брега при златистите дюни ...
Да, поправи всички зъ̀би, но с цената ме изръби,
най-добрият казват бил. Аз пък – нилски крокодил.
Днес съм манекенка съща, а цената – като къща,
сумата като му дам, май тревица аз ще ям.
Знам, Овен съм и рогат, но, хич не стана ми понятно, ...
Препънах се на времето в обувките,
разхвърляни безредно пред вратата.
Разсипах си куплетите и буквите,
безизразно течеше си нататък.
Възпяват го и верни, и неверници, ...
Мое ведро и слънчево лято
в бутилка от теб си събирам
две - три шепи от топлия пясък,
тих полъх на морето от бриза.
Няколко миди, морски звездички, ...