Каква прекрасна песен е от птици,
а мама ме целува с детски смях.
Цветята се разтварят във редици,
стихията е жива между тях.
И тръгнах като вятър из полета, ...
Таня Г. Денева и Таня Мезева
Т. Д. Нуждая се от силното ти рамо,
от топлата приятелска ръка.
На теб се доверявам, знаеш само,
все тебе търси моята душа. ...
> Стихотворение, провокирано след поредния акт на насилие над жена, този път над актрисата Диана Димитрова.
Да се счупят ръцете на този, който грубо докосне жена!
Щом решил е шамар да наложи, да се готви за горна земя!
Да се хвърли в затвора глупакът! Там да гние до сетния дъх!
Няма смисъл жените да ...
Надявам се - и в тази трудна зима
да крача в неутъпкания сняг.
Суджуци - по балконите да има,
а вън да вее топлият южняк.
Децата да излизат вън с шейните! ...
Все още търся те в чуждите мъжки лица
и копнея любовно да ме прегърнеш
Всеки друг ми напомня на тебе сега
Още те чакам и искам при мен да се върнеш
Помня очите ти- тези дълбоки очи ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 3
🇧🇬
ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ
Майката подуши - вкъщи са децата.
Джаки се промуши плахо през вратата
и подви опашка зад една саксия.
- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! - ...
Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката. ...
На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да, става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.
Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен. ...
Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...
Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...
Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...
Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...
И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...
Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...
... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...
И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...
... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...