С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...
В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата ...
В мъглата нежна някой ме целуна.
Воал от чувства в звездна тишина.
Далеч в безкрая музика се чува.
Крилата бели на обичаща душа.
Докосна ме ефирно топъл вятър. ...
Аз вече знам – дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...
Колко умен телефон! Пълен с глупави постъпки...
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто! ...
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем.
Било е отдавна. До Тунжа река ...
Сърцето е за теб, живот. Без власт
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
МИЗЕРСЦЕНА - старо представление.
Новото се репетира. Авторите, режисьорите и продуцентите са същите.
В безкрая на живота на вселената,
в случаен и отчаян епизод
отново “Хамлет”, изгладнял, на сцената ...
Не ме събуждай, нека посънувам,
че в сънищата съм извън света,
там няма болка, просто съществувам
и чувствата ми, дишат свобода.
Не ме събуждай, нека те обичам, ...
Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...
Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата
приятелка, в спокойния ти свят.
Онази вечна лудост и проклятие, ...
С пречупено крило ще те намеря,
защото искам с тебе да летя.
Ще ме боли, но няма да треперя
когато следвам своята мечта.
Въпреки житейските патрони ...
Нищо не научих, нищо не разбрах,
нищо не намерих, нищо не спечелих,
нищо не познах.
Тялото ми бе обгърнато от рани,
душата скована бе от плач и мрак. ...
Ела, нощта е мрачна и студена,
копнея за добро, лъчи, топлина!
Чуй колко болка, мъка е стаена,
че далеч от мен си ти, жена!
Сърцето ми в лед е сковано, ...
В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...
(След нощна смяна в Ученическо общежитие)
Накит дискретен и без подателя -
поздрав божи, изричан от утринни птици.
Най-свежа зараза от таз благодат,
аз цяла предавам я на учениците. ...
Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото, ...
Този път отведе ме до Никъде.
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...