Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Защо приемаме смъртта с трагичност 🇧🇬

Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...

Донята

Poesía » Filosófica

2022-04-01T14:54:12+03:00 819 1 10

***** 🇧🇬

В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...

Alina_Ko

Poesía » Filosófica

2022-04-01T13:55:51+03:00 774

Авто чудо 🇧🇬

Искам да стана шофьор
и като татко - монтьор.
Сам кола ще си направя,
много неща ще и поставя.
Ще я карам по шосето, ...

лидка

Poesía

2022-04-01T13:50:20+03:00 1.9K 3

Теменужен знак 🇧🇬

Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje

2022-04-01T12:54:59+03:00 1.4K 4 16

Ти си чао 🇧🇬

К'во ми скачаш,
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...

KrischoKrischo.1

Poesía » Canción de autor

2022-04-01T12:54:24+03:00 1.4K

Летяла би – на лакти и колѐне 🇧🇬

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-04-01T10:56:31+03:00 1.4K 6 15

Тези къщи 🇧🇬

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-01T10:06:17+03:00 1.7K 12 27

Потъвам в твоите очи 🇧🇬

Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

2022-04-01T10:05:00+03:00 488 1

Залезът 🇧🇬

Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...

dorageorg

Poesía » Del paisaje

2022-04-01T10:03:27+03:00 929 2

Да кажем твърдо НЕ на войните 🇧🇬

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...

Rimoza

Poesía » Civil

2022-04-01T10:02:35+03:00 824

Хроника 🇧🇬

В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...

Lilia_Anna

Poesía » Verso libre

2022-04-01T10:01:19+03:00 1.5K 1 2

По следите на вятъра 🇧🇬

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...

thedac

Poesía

2022-04-01T09:56:07+03:00 605 2 2

Друго време 🇧🇬

Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...

DaniBo

Poesía » Otra

2022-04-01T09:55:28+03:00 1K 1

В казиното 🇧🇬

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...

Yuri

Poesía » De humor

2022-04-01T09:06:55+03:00 633 3 10

Зомбиране 🇧🇬

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...

svetlitschka

Poesía » Civil

2022-04-01T01:52:47+03:00 740 11

Първи април! 🇧🇬

Денят на лъжата взе, че дойде!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...

hcs

Poesía » De humor, Civil

2022-04-01T00:02:06+03:00 681 3

Къщичка за птици 🇧🇬

Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...

B-Borisov-Samokova

Poesía

2022-04-01T00:01:28+03:00 1.4K 1 7

Безпощадно 🇧🇬

Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...

РосиДимова

Poesía » De amor

2022-03-31T22:17:45+03:00 949 7 23

Вярвам 🇧🇬

Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...

Dendu89

Poesía

2022-03-31T21:26:12+03:00 955 12 22

Сбогуване 🇧🇬

И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...

elmaz93

Poesía » De amor, Del paisaje

2022-03-31T21:17:32+03:00 690 2 4

Залъче радост 🇧🇬

Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-03-31T20:15:28+03:00 516 3 8

След пролетта 🇧🇬

Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.
Заключих силуета си в мечтите ...

vega666

Poesía

2022-03-31T20:14:01+03:00 715 9 8

Циганска любов 🇧🇬

Циганска любов
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

2022-03-31T16:57:44+03:00 1.2K 1

Поезията на нощта 🇧🇬

Чудесен стих, воал сребрист.
Той облак е на нощното небе.
Животът тих, отронен лист
по пътя на прокудено дете.
Луната нокът, синя светлина. ...

Жабокът

Poesía

2022-03-31T15:28:21+03:00 1.3K 2 5

***** 🇧🇬

Земя, като човешка длан,
а може би, като тепсия,
без баница, че горе – там.....
изядоха я Тия.

художника

Poesía » Epigramas

2022-03-31T14:10:00+03:00 940 1 6

Ода за Мариупол 🇧🇬

Разрушеният град слиза в моите сънища,
сякаш късче пейзаж на побъркан художник.
Виждам сградите там да стоят непокътнати,
чувствам в себе си хлад като дъх на отвъдното.
Крача тихично аз по притихнали улички, ...

СВОБОДЕН

Poesía » Civil

2022-03-31T14:07:32+03:00 1.1K

Казват – бил мечтател. Е, все тая! 🇧🇬

Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-03-31T13:53:57+03:00 507 1 6

Сетне 🇧🇬

когото някой
подценява — сетне му
се извинява —
но след дъжд качулка е
и тъй му скръб довдява

rhymefan

Poesía

2022-03-31T13:47:14+03:00 293

Неделята 🇧🇬

Неделята за мъркане е ден,
Дали написано е в календара?
Неделята на леността е в плен,
Знам, че не всеки го признава.
Неделята е мащерка и мед. ...

iren5

Poesía » Otra

2022-03-31T11:33:44+03:00 603 1 11

Сезонно 🇧🇬

Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-03-31T10:39:15+03:00 518 2 3

Като 🇧🇬

Като лист хартия
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара ...

KrischoKrischo.1

Poesía » De amor

2022-03-31T10:31:54+03:00 855

Любов 🇧🇬

И нощите ни с тебе са задъхани,
и пълни са със обич и със страст,
целувките ни-устни недолюбени,
ръцете ни- останали без глас,
изтръпнали от жажда да се искат, ...

Danita

Poesía » De amor

2022-03-31T10:08:07+03:00 1.4K

Все още тихо ме болиш... 🇧🇬

Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак. ...

diesto

Poesía » De amor

2022-03-31T10:07:08+03:00 622 3 4

С мечтите ти копнея да прогледна 🇧🇬

Сега е тихо. Няма те... Изчезна.
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...

agferdousi65

Poesía » De amor, Formas fijas

2022-03-31T01:45:56+03:00 1.3K 3 4

Урок на ръба на самотата 🇧🇬

На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча. ...

thedac

Poesía

2022-03-31T01:45:24+03:00 402 2

Елементарна поема 🇧🇬

Дребното, елементарно
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...

zelenaradost

Poesía

2022-03-30T21:03:23+03:00 593 1 8

Пореден гейм 🇧🇬

Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...

Ilis

Poesía

2022-03-30T21:00:47+03:00 1.2K 9 21

На Карина 🇧🇬

Очите твои ще целуна,
потапяйки се в твоя свят,
заспивай, не искам да те будя,
щом вън е още мрак.
Сънувай зелените поляни, ...

Rumito_G

Poesía

2022-03-30T20:44:49+03:00 543

Аз живея 🇧🇬

"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...

ninasar

Poesía » Filosófica, Otra

2022-03-30T20:41:23+03:00 487 2 2

Шот след шот 🇧🇬

Тичам, бягам
с мръсна газ
без да вярвам
в тебе аз.
Дъжд вали, ...

KrischoKrischo.1

Poesía » De amor

2022-03-30T18:31:32+03:00 526