Poesía de autores contemporáneos
Мотиката, или морето 🇧🇬
синеоко и засмяно.
Глас ни вика към морето,
а мотика, към бостана...
Кое ли пък ще избереш? ...
Кристално блестят световете 🇧🇬
танцуват, пеят, играят...
а слънцето огрява сетивата,
преплитат се слънчеви нишки
и бродират звездна картина... ...
Августовски дъжд 🇧🇬
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд ...
Какво му трябва на човек 🇧🇬
Една България му стига!
А ако има и късмет,
ще си живее като в книга.
От морски бряг до остър връх, ...
Любов 🇧🇬
да се раздаваш и да дадеш,
надежда за ново начало,
подслон, дом, уют и утеха,
да жънем заедно успеха. ...
В търсене на душата 🇧🇬
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и с надменност
и опознавах ден след ден света.
Истории, извиращи от книгите, ...
Още ден... след ден... 🇧🇬
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен, ...
Безсъница 🇧🇬
аз тлея, мъча се, ридая.
Ще залезе моят ден -
страшен е на тялото края!
На никой не му дреме ...
Ще бъдеш ли до мен? 🇧🇬
във тази нощ?
Тъмна,страшна и мъглива,
дали ще чуваш моя зов,
да ме пазиш от лавина. ...
Сянка 🇧🇬
синя завеса танцува с безцветния полъх на вятъра,
сякаш постеля приготвена за непримирения ден.
Покрай сънените сеячи на смисъл с тежки стъпки
настойчиво и неотклонно човек доближава до вкъщи. ...
Мисли 🇧🇬
че вече хората не са същите...
Че няма приятели,
че има завистници...
Че никой, никого не обича... ...
Супер герой 🇧🇬
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения. ...
In memoriam 🇧🇬
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат! ...
Ако този грях тежи на съвестта ми 🇧🇬
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...
Аз и ти 🇧🇬
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти, стабилният ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
Прозрение 🇧🇬
Блестят като изцъклени светулки.
В огромния небеснозвезден кош
пулсират космолитните отломки
на кораби със пътници изгубени ...
Събудени мисли 🇧🇬
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...
Дяволски мисли 🇧🇬
не с четка, а с език рисувам.
По цялото ти тяло рисувам,
рисувам, рисувам пейзажи.
Като буря понасям мислите ти, ...
Това, което бе, ще бъдеш пак 🇧🇬
Мълчанието в тебе надделява.
Не казваш нищо днес. Какво те плаши?
Не ще си тръгна и да те забравя.
Горенето е тук и то остава, ...
Стихове изпращани по белия гълъб - 2 🇧🇬
Не спря отвън все да вали.
Две седмици вода, вода...
Тъгата мъчи ми гръдта
и някак чувствам как боли. ...
Август се усмихна 🇧🇬
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна, ...
18+ В изповедалнята - 11 🇧🇬
Чорапчето ми май ли се усука?
Изчакайте, сега ще го оправя!
Намира цял ден то не ме оставя!
СВЕЩЕНИКЪТ: Но, дъще! Ти не си във съблекалня, ...
Здравей, мое лято! 🇧🇬
Пъстро, като слънчоглед.
Толкоз вечно и невероятно,
ято птици кръжат около мен.
Денят е толкова специален за ...