Да изживея този град по собствен начин,
да го погледна като влюбен, като странник,
да го пребродя като път на щастието,
да го почувствам като светъл празник.
Да мога да се будя, да заспивам ...
За Момчетата от групата
Свиря и съм на път да ти призная,
че минавам на директно оспорване.
Не съм на тон под пряк контрол,
но си меря и натеглям жиците. /2/ ...
И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...
Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,
на гърба си понесъл дърва.
Стъка печка, попържва, премигва,
над треските навежда глава.
Десет внуци го чакат във вкъщи, ...
Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?
Как вечер тихо с поглед ни следи!
И тайно от звездите...в самотата,
само за любовта ни,как блести!
Положила поглед, тя върху земята, ...
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...
Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ведри, ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг, ...
Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...
Усмивка си. Желана и красива.
Разпалваща пожари загасени,
разтапяща и тръпките във мене,
дано поне за малко си щастлива.
Гласът ти...Тембърът, смехът ти - ...
Пролет е, а идват листопади –
как да спрем природата, не можем.
Падат по зелените ливади
хиляди листа в прохладно ложе.
Тъй е, но не идва всъщност есен, ...
Издъхват цветята във счупена ваза,
светлината се блъска в кирливо перде.
По навик живота и себе си мразя.
Надежда си търся. Къде е? Къде?
Поглъщам неизбежното и времето е спряло. ...
Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...
Гъбке червена в гората родена,
колко си ярка,красива!
С точици бели върху чудна капела,
тъй прекрасна като самодива!
Колко се радвам,че те намерих, ...
По морските ми стъпки не ходи
и в обувките ми никога не влизай.
Събирам вместо спомени – мечти,
и вместо с тебе разговарям с рибите.
Товаря слънцето с онази тишина, ...
Просто мисли в кръг,
играят като нестинарки по жарава,
кога ли ще починат те от дълъг път,
когато жар от черна стане пепелява.
Въглен ли е всяка мисъл, ...
Защо не съм блясъка в очите ти?
Защо не съм повея в косите ти?
Защо не бях твоето страдание?
Защо не бях сбъднато мечтание?
Защо не съм цвете в ръката ти? ...
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...
Дълбокото заседна в плитчините,
вълна пластмаса мазно го обля.
Примоли се наивно, с цели скрити,
да поотместят тромави тела.
Насмешливо оглеждайки гмуреца, ...
Пък да ти кажа: " Искам те пак!
Без уговорки и без предразсъдъци! "
Гола отдаденост в тръпнещ мерак,
такава си ти в моите сънища призраци.
С мили думи на ушето, ...