Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...
Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...
Пътепис: Посетих свещените земи... Почти.
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...
https://www.youtube.com/watch?v=WEYk_aJeHfI
Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим ...
Всеки път като си идвам в София и гледам изтупаните пешеходци по улиците ме обзема фикс идеята, че съм отчайващо вчерашен и трябва да си купя нещо ново. Този път беше ред на джинсите. Имах някакъв бегъл спомен за едно магазинче с добро качество стока на “Витошка” и при дежурната разходка с баща ми п ...
3. Завесата се вдига, за да се спусне отново
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...
Втори шанс
От Синя Гълъбица
В края на селото в малка дървена колиба живееше една самотна жена. Сред хората се носеха най-различни слухове за нея – кой от кой по-страшни, затова всички я избягваха. Дори плашеха с нея непослушните деца. Никой не я беше виждал от години. Никой не общуваше с нея.
Веднъж ...
Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...
Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...
Излезе от клуба. Уличната лампа му изглеждаше двойна. Дърветата, макар и зимни, без листа, му се сториха много красиви. Май съм прекалил с пиенето! Не, не съм, било е и по-зле! Тръгна напосоки. Вятърът малко проясни мисълта му и пое към къщи. Защо ли пих толкова? О, да, заради Милена… Милена! Милена ...
- Ученици, кажете – кои стари са победители във Втората световна война?
- Госпожо, кажете кои са участвали, ние ще отгатнем…
хххх
Лошото образование е основата на демокрацията…
хххх ...
2. С рогата напред и в дълбокото
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...
66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
Непослушно е Слънцето днес. Не иска и да разбере, че е едва Януари - блести и топли като майско. Добре, че послушах Джес и излязохме на разходка в парка. След като се натича на воля, закачих й каишката и седнах на една от пейките. Слънцето ли? Съвсем неусетно беше стигнало чак до сърцето ми. Дори Дж ...
Кафе и шоколад
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...
Циганката беше вързала косата си, но не на кок, а с ластик бе пристегнала основата ѝ. Имаше дълга, гарваново черна, гъста и тежка коса – много циганки имат такава. Тази притежаваше нещо повече.
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
Това е може би първата приказка за племенницата ми. Малко е наивна, но ще ти я разкажа...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...
1.Семейна идилия
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...
Ретрограден човек съм и туй то. Имам си правила и навици, вярвам повече на морала, отколкото на мерака, даже си позволявам да задавам неправилни въпроси по ясно наредени заповеди…
Ама не разбирам, бе… Не разбирам как така някой си отнякъде, представящ се за неправителствен – тоест, от никого не изби ...
Не мечтая за участие в рубриката с название като заглавието, но ето кои теми бих предложил...
Третото име да се образува от първото на майката (да бъде непроменимо).
Работното време да е 365 денонощия по 5 часа (премахват се недели, съботи, празници, отпуск).
Зачеване на необезпечено дете да е наруш ...
- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато т ...
На гости съм у моята голяма приятелка Фанчето.Двамата с нейния Лъчо днес празнуват порцеланова сватба –двадесет години от вълнуващото събитие.Купих им сервиз за торта от костен порцелан,ръчно изрисуван с прекрасни багри.Зная,че на порцеланова сватба порцелан се подарява.Фанчето остана много доволна. ...
Красота на североизток
Хубави, много хубави са околностите на това селище с толкова красоти. Разположено е в долчина, която е мястото на срещата между обширна равнина, низина и края на някогашните вековни дъбрави, части от които са останали и дори имат специално име, но на много километри по на запа ...
Хубавите черти на съвременен човек: търсещ, инициативен, пробивен, упорит, настъпателен, неотстъпчив, изискващ, борещ се, налагащ се, със самочувствие…
Хубави…
Ами ако е глупак?
хххх
От шестима участника в руска рулетка – винаги петима са доволни. ...
Вселенският разум съвество вършеше делата си. Например, на Синята планета, избрана за основа на Бъдещето, изпращаше малки богове. Чисти, непорочни, с интелектуална основа девет Божествени етажа над неговия.
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...
Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...
И последният изпит остана в книжката. Така че – време е да се поприбере за седмица в родния град, да хапне свинско, да пробва винцето на дядо си, да се види с приятелите от училище, да разменят някоя история от следването.
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на ...
Макар и прехвърлила осемдесетте, баба Хафизе все още беше държелива и се справяше сама с къщната работа. Сама си пазаруваше в селския магазин, сама си готвеше, чистеше, переше с автоматичната пералня Gorenje WE 723, която синът ѝ Йонуз беше купил преди години. То сега е лесно, не е като едно време д ...
Дрогиран до козирката дебел младеж крещеше на съседната маса. Говореше съвършени неща:
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
Мирко беше много ербап, все се опитваше да изпъкне, ама не с нещо хубаво, а с нещо ужасно...
-Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи.
Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пас ...
Ден първи-хронология
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
Джипито ми погледна кръвните изследвания, направи ми ЕКГ, четвърт час попълва доста сръчно с нежните си ръчички нещо на компютъра си. После с непроницаема физиономия и монотонен глас, без грам чувство, ми каза, че трябва да туширам по възможност всякакви силни емоции, да ям по-здравословна храна и т ...
Още един показателен пример, за това, че действията на Бог може да ни изглеждат нелогични, несъответни на нашите желания и очаквания, но от Негова гледна точка, винаги целят нашето добро.
Посрещайки Исус Христос с цветя и почести при влизането му в Ерусалим (Йоан 12:12-13), народът очакваше коренна ...
КОСИТЕ НА ЯНИЦА
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела л ...
Товарищ Путин не владее Волжския гамбит. А тогава защо го опита в Украйна? Отговорът е ясен. Някой го подведе. Някой от кликата му. Разчиташе изцяло на блицкриг, но не се получи. Вече дори и дилетантите се подиграват с руската армия. Оказа се, че конвенционалното оръжие на руснаците не е това, за ко ...
Ако знаеш накъде си се запътил, няма особено значение кой колко време ще те придружава. Помни целта, следвай правилната посока и стъпка по стъпка ще стигнеш там. Ами да, бавно! Щом „не си спестил“ за хеликоптер или за чартърен самолет. Има утеха. Припомняй си баснята на Лафонтен „Заек и костенурка“. ...
ЕЛАТА
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...