В банков офис влизат трима клиенти, които се смеят от току що приключения разговор помежду си и застават на първото свободно гише:
- Ние сме за получаване на дебитни карти. - казва първият.
- Добре, кажете си името, господине!
- Фрацил Вълков. – при което служителката го поглежда, и продължава да тъ ...
Всеки човек иска да живее, да вярва, да се радва и да бъде щастлив. Но често се случва и да си мисли за това, което ще стане след като напусне този свят. И тайничко се надява да попадне в рая, където добротата е навсякъде, няма пари, злоба и завист и има всичко, което толкова трудно се намира на зем ...
Третият ден отмина бързо. Мими беше в очакване на вечерта. Та, нали при нея пак щеше да дойде тя, феята на сънищата. Свечери се. Днес денят беше мрачен. Небето беше покрито с облаци и залез така и нямаше. Болницата притихна. Настана онова спокойствие - прехода между деня и нощта. Прехода между реалн ...
1. В час по български език и литература учителката изпрати една съученичка до книжарницата на входа на техникума да провери има ли тълковен речник на българския книжовен език. След няколко минути Нели се върна и каза:
- Не, няма. Има само на А и Я.
- Как така на А и Я?
- Ами така: на корицата пише " ...
ОСМА ГЛАВА
Да ти умре конят от смях! Ей, така се чувства една жена, когато мъжът, когото желае, който и е съпруг и който слабо казано я е дарил с определени наслади, ти заяви, че ще си извади сърцето, за да си пожелаеш нещо. И това нещо е два билета за Земята – за теб и приятелката ти. Ти искаш да с ...
Здравей, читателю! ☺
Чудесно е, че сега си намерил мъничко време за отмора след дълъг работен ден и си решил да прочетеш моя скромен разказ за едно съвсем обикновено момиче, но изразяващо по свой личен начин своят простичък живот в този толкова непредсказуем и тежък за живеене свят.
Един живот, една ...
Понякога, ако чакаш на опашка в банков салон, и слушаш комуникацията между служител и клиент, може да чуеш страхотни диалози, и да се чудиш дали случайно не си на друго място?
Диалог между красива служителка и клиент, който плаща на гише:
- Да Ви кажа ли, какъв Ви е остатъкът? – пита служителката.
- ...
Профилактика на сивото
(Само за напреднали)
Обстановката в хола създаваше усещането за натрапчива забрава. Сякаш в тази стая не бе влизал никой от години. Отбихме се само за по едно питие при наш стар приятел от студентските години, който с течение на времето се бе превърнал в позабравен стар познат ...
Ей, пак звънна проклетият му часовник, като че не знам колко работа ме чака! Ами единадесет е станало, нали след час трябва да съм при моята маникюристка!!! От три години все тя ми пили ноктите, вече съм и като душеприказчик, ама вчера направо щеше да ме удави в сълзите си. „Не мога, вика тя, да тра ...
Ден втори от престоя на Мими в болницата.
Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея. Бяха забелязали нейното странно подобрение и не можеха да установят от къде идва то. Пускаха ѝ изследване след изследване, мериха ѝ кръвното, температурата и какво ли още не. Така не установиха на какво се дължи т ...
Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха, че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на тери ...
Приказки за лека нощ
Имало едно време, така започват всички хубави приказки, така започва и тази приказка. Но дали трябва да започне така? Но ето, че тя вече започна.
И така, имало едно време, но не толкова отдавна, а може би днес, в една далечна страна, а може би не толкова далечна, едно малко моми ...
Фал старт
Съревнованието беше в разгара си. Принцовете напъваха силите си хем да се настигнат, хем да подминат мержелеещия се в далечината образ на Императора. То и То стояха и наблюдаваха. Те си приличаха много, но се и различаваха.
- Как мислиш? - каза едното То, на другото, - Ще победят ли?
- Ням ...
Обикновено по пътя се срещат непознати хора, непознати места, непознати нрави и обичаи. Но понякога срещаш края. Края на пътя си.
Човекът вървеше към върха. Малко тъжен пролетен ден след превалелия дъжд през нощта и смраченото небе. През къдравите сиви облаци се прокрадваха заслепяващи слънчеви стре ...
Ентусиазиран мъж, на средна възраст, се реди на касово гише в банка и държи ръкописно попълнена вносна бележка и пари в ръката си. Касиерката го пита:
- Господине, попълнихте ли бележката?
- Да.
- Но, Вие не сте попълнили графа „основание“, за какво внасяте тази голяма сума? Аз трябва да го въведа в ...
Ани стана от пейката, хвана за ръка съпруга си и каза:
-Хайде, да излезем за малко навън. Искам да подишам чист въздух, много ми е напрегнато.
Излязоха пред болницата и спряха до една от линейките. Жената погледна към пътя зад оградата. Минаваха коли и хора. В града живота бе толкова динамичен, че е ...
35.
Оказа се, че може...
И още как...
Но – по реда...
Времето като че беше спряло. Ние живеехме – свикнахме да си намираме занимания, мнозина се увлякоха в учене, в четене, появиха се пристрастени художници и скулптури, музиканти, композитори, певци... ...
Глава 13
Димитър хич не изглеждаше доволен от въпроса ми за Сабина.
-Отказвам да ти обясня сега – заяви той, настръхнал.
Аз стиснах челюст.
-Все някога ще трябва да ми обясниш – казах – тази история ме човърка и ме дразни. Искам да знам повече за теб, Дими. Не искам да се сравнявам с твои бивши, про ...
Един дядо чака на дълга опашка за пенсия в банков салон. Наоколо е голяма суетня – принтери тракат, нервни клиенти чакат, машини броят пачки, и забързани служители си разменят някакви бързи, и едва доловими реплики. Важен клиент стои на Главна каса и чака разрешение за сложна банкова операция. Прите ...
Пътят
Обикновено по пътя се срещат непознати хора, непознати места, непознати нрави и обичаи. Но понякога срещаш края. Края на пътя си.
Човекът вървеше към върха. Малко тъжен пролетен ден след превалелия дъжд през нощта и смраченото небе. През къдравите сиви облаци се прокрадваха заслепяващи слънчев ...
"Show must go on."
Queen
За Джей това щеше да бъде поредната Коледа или последната. Последната, не защото щеше да умре, а защото го уволниха - а той работеше именно като Дядо Коледа.
Всяка година в Лондон, в този безразборно скучен град, единственото събитие, което що-годе даваше повод за развихряне ...
32.
Гадно усещане е, да знаете...
Камъкът се стовари, усетих рязка болка – макар и мигновена, усетих я в цялата й мазохистична прелест...
После светът наоколо светна...
И угасна... ...
Бъдете просто като Ана-Мария
„Да си международен шофьор на ТИР не е никак лесна работа. Хората си мислят, че въртим геврека, виждаме свят и пари бол, но не е точно така“. Такива мисли се въртяха в главата на Пеньо Гетов или, както всички го знаеха Пегето. В момента пътуваше с хладилен камион за Аахе ...
31.
Костюмите за излизането бяха плод на съвместните усилия на Пенлоу и Дин Тон. След катастрофата към тяхната група се присъедини и Гатлинг-младши, който с жар се хвърли в работата. И без това имаше много време – прекалено много за активен млад човек като него...
Та той създаде и “техническата ръка ...
В малкият град, зимата освен студ и сняг, носи и тишина. Улиците опустяват и повечето от тях остават заледени докато се затопли времето. Хората бързат да се приберат по домовете си. Вървят с вдигнати яки по тротоарите, дори не виждат кой минава покрай тях. Единствено украсените магазини и заведения ...
«Стол изобилия»
Мышцы отдохнувшие два учебных семестра, готовы насытить третий производственный семестр тремя годовыми стипендиями сразу. Таковы правила учебного года.
В строительном отряде всё как в Красной Армии, есть: командир Усатый, комиссар Мазоль, доктор от всех болезней Дерешев, рядовые бойц ...
Момчето вървеше по пустата улица, забило поглед в земята. Защо ли наоколо не се вясваше жива душа? Беше хубав неделен следобед. Сигурно всички бяха хукнали по плажове, курорти и скъпи пътувания. Момчето не схващаше защо хората са такива идиоти. Хабят си парите за глупости, а после – държавата им е в ...
Глава 20
Отворих рязко очи, стреснат от видението, изплашен от силния звук на пистолета и начина, по който го усещах в ръката си... в ръката на Лидера, допреди няколко секунди.
Още невинни жертви, убити от този безскрупулен психопат. Виктория все още плачеше в ръцете ми, явно без да осъзнава, че за ...
Руската Империя, след величието на Цар Петър Първи (Велики) бе водила няколко големи войни с турските султани. В продължение на триста години династията на Романови разшири Русия териториално на юг, създаде фортпостове и крепости край Черно и Азовско море, пристанища като Одеса, Севастопол и Симферо ...
Кристина отвори външната врата възможно най-тихо, като превъртя ключа буквално безшумно, за да не събуди спящите, ако имаше още такива. Братовчедка ѝ спеше в малката стая, а племенникът в хола. Втора година студент, който едвам изтърпя първата в общежитието. Всичко друго се преживяваше там, но дребн ...
ТРЕТА ЧАСТ
27.
Предполагам – някои въпроси имате...
И даже зная какви са...
Най-напред – как така успявах да потуша за ден-два искрите на пожарите? ...
Обичаше безрезервно.
С цялата си душа.
Прощаваше всичко, колкото и да я боли.
Защото обичаше.
Не беше от момичетата, които обичат скъпи ресторанти и морска храна. ...
Когато ужасяващото премятане, въртене и сучене спря, Дия Динова се опита да разбере къде се намира и какво се е случило. Съзнанието й обаче отказваше да се задейства. Малко по-късно, макар да виждаше всичко двойно и замъглено, успя да схване, че се намира в жалките останки на семейния опел.
Първо я ...
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
За съжаление, вече навсякъде са наслагали някакви уж модерни и много семпли лампи. Светят, наистина, но изобщо не могат да се нарекат красиви, дори симпатични! Просто лампи.
ЛЮК, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ПОЛИЛЕЯ
Не знам за вас, но аз, когато отида на театър или опера, или някъде в някой стар дворец, музей или ...
ЧУДОТО
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ...
Клоунът отново се боядиса в ярки цветове за да отвлече вниманието на публиката от сивата си душа.
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под ...