Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Родопско сърце - 8 🇧🇬

***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...

LiaNik

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 5 12

Любовта, вещицата -3 🇧🇬

Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...

Marmadun

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2 1

Хитър Петър и комшията 🇧🇬

В един лятна утрин на Хитър Петър му докарали дърва за огрев. Имало много работа и комшията като видял, сам решил да му помогне. Човекът бил много добър, но крадлив. След като прибрали дървата, шегобиецът поискал да го почерпи, но неговата жена рекла:
- Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме з ...

СветланТонев

Prosa » Cuentos y obras para niños

729

Чудно е анлийското небе 🇧🇬

Чудно е английското небе, особено когато има звезди, любовта е сляпо кутре, младежите още нямат 24 години и пролетта са изтеглили кредит, за да си купят апартамент в България. После са поживели един – два месеца в него и апартамента е станал техен дом. Дом, който е хубавичък, уютен, малък, тук-таме ...

Plevel

Prosa » Relatos

947 11 29

Мечтая си 🇧🇬

Мечтая си отново да те видя.
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...

МаринелаП

Prosa

635

И какво от това? - 2. 🇧🇬

5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

854 1 2

И какво от това? 🇧🇬

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 3 5

И ключ от апартамент 🇧🇬

Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...

СнежанаЖелязкова

Prosa » Relatos

1.2K 1 1

Сълзите на поколенията 🇧🇬

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

thedac

Prosa » Novelas y novelas cortas

767 1 3

Сделка 🇧🇬

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...

exuded

Prosa » Relatos

760 2 5

И май бяхме като на война 🇧🇬

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...

robertratman

Prosa » Relatos

1K 2

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

1.8K 2 4

Последна спирка 🇧🇬

Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...

zelena

Prosa » Relatos

1.3K 2 4

18+ За твое добро 🇧🇬

По пътя към Върха... зад гърба ти винаги се намира някой, който се опитва да ти смъкне гащите!

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

887 3

Казва се приятел пръв 🇧🇬

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

Дуди

Prosa

1.3K 1 4

Без багаж 🇧🇬

Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...

exuded

Prosa » Relatos

719 4 5

Забранена си ми (8) 🇧🇬

Барът, по разписание, трябваше да затвори в 00:30ч. Но с Криси ни отне още около половин час, за да разтребим и почистим навсякъде. Хората от кухнята си бяха отишли по-рано. Все още не знаех къде се намирам, заради напрежението от първия работен ден. Но се чувствах удовлетворен от това, че часовете ...

written-springs

Prosa » Relatos

1.5K 4 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1K 2 2

Прозрение (11) 🇧🇬

1. Трупай в добрите дни, харчи в лошите!
2. Помни насладите, забрави разочарованията.
3. Никой глас не е по-силен от вътрешния.
4. По-добре дълги уши, отколкото къс ум.
5. Всеки, на който му се подреждат нещата е изпълнен с щастие. Въпросът е дали си щастлив през останалото време?

СветланТонев

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

761 1

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...

slaveja123

Prosa » Otros

1.6K 1

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

- Хайде бе, тати, нека да влезем в морето. Още само един път – увещаваше Миро.
- Стига, тати, като си почина малко и пак ще влезем – каза баща му. Беше легнал по гръб и големия му корем си личеше. Даже беше малко смешно. Млад човек, пък с такъв изпъкнал корем. Добре,че плажът бе пуст и нямаше никой ...

robertratman

Prosa » Relatos

2.4K 9 12

Интелигентен човек 🇧🇬

Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като пр ...

генек

Prosa » De humor

1K 2 20

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...

slaveja123

Prosa » Otros

909 1

Любовта, вещицата -2 🇧🇬

Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...

Marmadun

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2 5

Докога 🇧🇬

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Eipril

Prosa » Otros

529

18+ Неочакваното - трета част 🇧🇬

7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...

Дребосъчка

Prosa » Relatos

965 1

Доктор Вреден - глава 2 🇧🇬

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1 2

Отчуждение 🇧🇬

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...

robertratman

Prosa » Relatos

967 4

В парка 🇧🇬

Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...

генек

Prosa » De humor

824 7

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...

генек

Prosa » De humor

782 7

Учитель биологии 🇧🇬

УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...

Бетон

Prosa » Relatos

778 2

За жената 🇧🇬

Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...

генек

Prosa » De humor

960 3 15

По телефона 🇧🇬

- Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?... А, да, разбирам, но... Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!... Да, да - ако може да се обади... Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо... Ама моля ви се - не бива да употребявате такива думи! Ванчето ...

генек

Prosa » De humor

847 1 3

Неподписано 🇧🇬

Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...

thedac

Prosa » Otros

702 4

Гръцко синьо 🇧🇬

-Знаеш ли какво имаше на картината?- попита Джони.
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Су ...

Freeman

Prosa » Relatos

1.8K 2

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...

NeliKaneva

Prosa » Novelas y novelas cortas

527

Лидерът - глава 12 🇧🇬

Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.1K

През полетите на съня... 🇧🇬

Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...

pavli

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1 1

Преход 🇧🇬

Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се изми ...

генек

Prosa » De humor

819 1 9

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

Следователят следеше тъмнокосата, която седеше срещу него на бюрото и четеше първоначалните ѝ показания. Той я познаваше много отдавна, но не я беше виждал в този окаян вид. Докато се вглеждаше в чертите на лицето ѝ, изпитваше едно тягостно чувство примесено с безнадеждност. Очите ѝ бяха потънали в ...

Plevel

Prosa

787 10 22

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Родопско сърце - 8 🇧🇬

Любовта, вещицата -3 🇧🇬

Хитър Петър и комшията 🇧🇬

Чудно е анлийското небе 🇧🇬

Мечтая си 🇧🇬

И какво от това? - 2. 🇧🇬

И какво от това? 🇧🇬

И ключ от апартамент 🇧🇬

Сълзите на поколенията 🇧🇬

Сделка 🇧🇬

И май бяхме като на война 🇧🇬

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Последна спирка 🇧🇬

18+ За твое добро 🇧🇬

Казва се приятел пръв 🇧🇬

Без багаж 🇧🇬

Забранена си ми (8) 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Прозрение (11) 🇧🇬

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

Интелигентен човек 🇧🇬

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Любовта, вещицата -2 🇧🇬

Докога 🇧🇬

18+ Неочакваното - трета част 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 2 🇧🇬

Отчуждение 🇧🇬

В парка 🇧🇬

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

Учитель биологии 🇧🇬

За жената 🇧🇬

По телефона 🇧🇬

Неподписано 🇧🇬

Гръцко синьо 🇧🇬

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

Лидерът - глава 12 🇧🇬

През полетите на съня... 🇧🇬

Преход 🇧🇬

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

Cola