„Внимание… Извършва се техническа проверка на системите… Ще чуете националния сигнал за тревога…“ Вият сирени… “Край на техническата проверка!“
Ето, всичко е наред, спете спокойно деца! Наред, ама какво? И как? Ако, не дай си Боже, не е техническа проверка… Ще слезем пред блока! Те, бомбоубежищата б ...
Бяхме на почивка целият клас. Решихме да отидем в Ню Йорк. Да доста голямо място за почивка.
Точно два дни преди това се бях разделила с гаджето си.Той беше 1 година по-голям от мен.
Бях се приготвила и щях да му дам девствеността си, но когато отидох го заварих в леглото с друго момиче. Разбира се, ...
Тази случка е от паметната 2007г. Мой познат сподели, че в руския /бивш съветски/ културен център, на ул. Шипка в столицата, е направил изложба от свои снимки, правени в Москва. Покани ме да отида да ги видя в удобно за мен време. Той беше добър фотограф, а и исках да видя Москва през неговите очи. ...
Мадам Стефка гледаше изумена и не можеше да мръдне от мястото си – така беше поразена от видяното. Мъжът й целуваше някаква жена – странно позната, но в същото време с нищо не подсказваща да е била някога близка, съседка, приятелка, съученичка, колежка…
Важното беше, че Косьо изневерява!!! Толкова г ...
И отново сънувах кошмари. Както почти всяка нощ. Отвратителни, тежки, каращи ме вечер да си лягам късно. И почти едни и същи истории, изпълзели кой знае откъде в съзнанието ми…
Черен рудник, мрачни миньори, тежки чукове, пълни вагонетки, жилести, гърчещи се тела…
Огромно поле покрито с памук. Редица ...
– И днес отново няма да имам какво да хапна. Мдааа! Парите ще ми стигнат само да се напия, но за ядене – не! Смяташ, че ти приказвам глупости? Защото алкохолът е по-скъп от храната ли? Грешка! Твоя грешка! Ей, човек, вчера събрах цели деветдесет и три стотинки... Ако ти ми дадеш сега само деветдесет ...
В голям магазин за строителни материали тримата вървяха бaвно заедно между рафтовете. Бяха баща и майка по петдесет години и синът им - млад мъж на двайсет и пет. Бащата вървеше ръка под ръка със сина си, който с неизменната усмивка на лицето си, тъй характерна за идиот, гледаше към тавана и правеше ...
Най-нежното, прекрасно и крехко същество, което очите ми някога имаха възможността да зърнат беше тя. Моята нимфа. Досущ като самодива и едва ли не привидение от някой друг свят, тя винаги беше там- с дългата си огнена коса, внимателно сплетена в красива плитка и венче от диви рози, това момиче обсе ...
От международния Център на политолозите направили запитване до делфийския оракул, кой е отговорен за атентата срещу Скрипал - ГРУ или ЦРУ? Отговорът на оракула гласял:
Много висока степен на вероятност...
Озадачени, от Центъра направили ново запитване - как да се тълкува казаното.
Само толкова ми се ...
Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...
1. В морето от злоба бъди остров.
2. Кооперативният подход не важи за изкуството. Там всеки е сам за себе си.
3. Не съм стиснат човек, но по-добре да не ми се налага да черпя.
4. Не започвай деня с големи очаквания, ако не искаш да се разочароваш!
5. Тъжно е един ден да се обърнеш назад и да видиш, ...
“Девън Мейл” 6 септември 1951 г.
УЖАСЕН ИНЦИДЕНТ В ДЕВЪНШИР. АРИСТОКРАТКА ЗАГИВА ПРИ ПАДАНЕ ОТ КОН. СЕМЕЙНО ПРОКЛЯТИЕ ЗАСТИГА СЪПРУГАТА НА БАЛЕТНА ЗВЕЗДА
При нелеп инцидент с жребеца си загина една от най-бляскавите дами на графство Девъншир. Госпожа Клара Рединг, съпруга на балетната звезда Антъни ...
Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват ...
Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...
1
Тук небето просто си беше такова. Бонг го знаеше, но не го вярваше. Когато по време на деветата война цепелин натъпкан до горе с фуриоко като чувал с емигранти се взривил, небесният дух така силно изкрещял от болка, че през небосвода се отворила тази смрадлива помийна яма, която заливала хората от ...
ДОМ ПРОФСОЮЗОВ. (ИСКАЛЕЧЕННЫЙ ПАРТИЕЦ)
У человека этого не было половины левой руки, он её оставил ужасу, который оборвал расцвет его желаний, который пришёл с пушками убивать и грабить его привязанность к земле.
Лёня Строевой, как и все его ровесники, рос с мечтой о прекрасной жизни и те, кто управ ...
Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...
- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...
Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...
Едно интервю на журналиста Жулиен Жасминов с кандидата за приза „МастърШеф“ Г-н Мишо Машев от ресторант „Голямата хапка“
Ж.Ж. – Г-н Машев, добър ден! Разбрах, че сте кандидатствали за участие в конкурса „МастърШеф“! Бихте ли ни разказали за Вашите постижения и да споделите опита си в разработването ...
Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...
Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10.
🇧🇬
5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...
Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
18+Последната хипотеза за смъртта на динозаврите
🇧🇬
Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...
Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...
Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...
Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...
Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9.
🇧🇬
6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...
3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...
Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!
Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...