Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...
- Стреляй, войнико! - Гласът на баща му изпълваше целия двор.
Инк беше легнал по корем, съсредоточил поглед върху целта - три консервни кутии от доматено пюре, положени върху дървена маса. Дланите му се потяха. Той погали спусъка на двуцевката с показалец и внимателно го постави на мястото му. Опитв ...
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Чудя се от къде да започна с въпросите си, но тя ме изпреварва като реакция. Вади няколко листа и казва:
- Тук съм ти разпечатила най-важните неща за аутизма и в частност за Регресивния. Като ...
… Сън не хващаше велините очи. Легна си рано уж да се наспи, че по първи петли трябваше да стане да се приготви, ама на, пусти очи не се затваряха. Лежеше Вела по гръб и гледаше в тъмния таван, а мислите ѝ като луди косове се щураха насам натам…
… Привечер Страхил и Георги се прибраха уморени. Измих ...
ГОДОВОЙ. ДОБРУДЖА.
( Глава 8)
Восточный морской ветер принялся теснить жару уставшего дня. Весь живой мир просторной Добруджи, утомлённый трудом лета, суетится, хочет до конца поглотить затухающий свет рдеющего солнца. В растянувшихся худых облаках заката расползалась тягучая грусть долго умирающего ...
Той: - Млада, красива, ухажвана, търсена.
Тя: - (усмивка) Но почакай 'търсена'..
Хм, какво имаш предвид? Търсена за по чаша кафе, чай, винце... хубава усмивка, разговор, среща?
Или усмивка и поглед на мръсница, хубав бюст, устни, външност?
Не, младежо, аз не съм търсена. По-скоро не искам да бъда тъ ...
На двайсетина километра от Караново в северна посока се намира село Винарово. Сгушено в последните дипли на Стара планина, тук за неговите стотина жители животът си течеше бавно, монотонно и спокойно. Сякаш времето бе спряло и нито демокрацията, нито техническия прогрес бяха променили нещо. Винарци ...
Резерватът
Слънчевите лъчи игриво танцуваха в клоните на дърветата, скриваха се и пак внезапно изскачаха, като делфини пред кърмата на кораб, удряха се в мръсното стъкло и създаваха една особена атмосфера, внасяйки чувство за топлина и уют в иначе доста неприветливото и студено купе. Есента беше веч ...
Е П И Г Р А М И
„Жив е той, жив е… прикован на стената и не може вече да се бори за свободата.” ***
”Не сме народ, а мърша, вече и европейска.” ***
”С думи поетите песни и стихове творят, а политиците с обещания народа си морят.”
*** ...
По едно време се загаджих с един пич от Дреновец...По стечение на обстоятелствата, Дани живееше в София. Беше много сладкодумен и имаше страхотно чувство за хумор . Можеше да ти разкаже нещо забавно с напълно сериозно изражение, а като шегата ти стигне до акъла да се напикаеш от смях...Дани имаше ку ...
5.
- Бай Кольоооо...Излез на балкона...
- Кажи, Кире...
- Абе, търси те един човек преди малко, ама аз му казах да ти се обади утре. Нещо не ми хареса...
- Що така? ...
Кучешки живот
Постепенно се стъмни. Настана време да поразгледам. Исках да видя пристанището. Взех колелото и го подкарах. Гледах да се придържам близо до водата от дясната ми страна. Вълнението в мен отново се покачваше. Трябваше да намеря кораб плаващ за Куба, да се промъкна и да се кача на него. ...
ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му и ...
Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...
Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...
- Тре‘а да се сготви нещо...
- Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама б ...
В една мансарда се срещнали три меки китки.
Първата от тях казала: Е, сега кво - тройка ли ще правим?
Та ние сме си тройка, брато, няма кво да я правим - рекла втората.
Ех, ако бяхме трийсет, щяхме да свалим цялото правителство - мазно казала третата.
Как си я представяш тази работа? - контрирала пъ ...
С.Л.
Из „Обречен ум”
‘’ Районът около голямата катедрала Санта Лучия бе отцепен. Огромните врати на свещената обител бяха охранявани, журналисти опитваха да пробият пътя си, присветкащи с апарати и прехвърлящи горещи думи. Хаосът настъпил навън даже не подозираше какво ли се е оформило вътре, зад ст ...
Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...
3.
- Кольоооо...
- Станал съм...
- Добре...След малко пак ще се обадя...
- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал... ...
Гей попаднал на шотландски боец - спартанец от древна Спарта. Като колега по мека китка, не се сдържал и го попитал: Какво се случи с теб след залеза на Спарта? Боецът му отговорил - станах Ассинянин. Геят се учудил и запитал повторно: Какво ще рече това? Ами не мога да произнасям "т" и заеквам по р ...
Храмът на Зарамон
Хутмoс! – извика Зарамон.
Да, господарю! – притича младо момче и падна на колене пред царя – жрец.
Приготви ли ми колесницата?
Конете са впрегнати и чакат Ваша Сияйност. ...
Фантомите бързаха да се махнат от пътя ѝ, нематериалните им тела се сливаха едно с друго и се разделяха като облаци. Тя се движеше на пръсти, придържайки се към най-плътните сенки в неосветения тунел, колкото и да я ужасяваше. Чуваше гласовете на страшниците, които се опитваха да надвикат какофоният ...
Подът на банята е виждал повече разбити души и прекършени надежди отколкото котлите в Ада някога ще видят. Ако съществува, разбира се. За пода съм сигурна. Той е особен вид ад. Там отиват един особен вид грешници – провалилите се. Най-сетне и аз стигнах там. За миг се почувствах като героят на Дамян ...
На хората не им е нужно да имате нещо повече от тях, за да ви завиждат! На тях им е достатъчно, че изобщо имате нещо, а понякога дори и това им стига - че сте живи!!!
Сутрин. 6:30 часа.
БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.
Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозат ...
Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...
Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...
Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...
1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...
КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на партията Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бригадирите върху "китарите", както наричаше той прегрешенията, ...
ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забутан край гъста акациева гора, вече от няколко години вехтееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...
КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...
У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...
Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...
Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...