Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Туптящо сърце 🇧🇬

Мария затвори уморените си очи. Всяка частици от тялото я болеше. Толкова дълъг беше тук всеки ден в чуждата страна. Тишината обгръщаше тъмната стаичка, като че ли с някаква тежест притискаше гърдите ѝ. Чуваше сърцето си как бие учестено. Заприиждаха спомени. Далечни, идващи от дълбините на изминали ...

Eipril

Prosa

871 2 6

Усещаш ли накъде бия? 🇧🇬

Вървях по улицата, разглеждайки новите клюки из фейсбук, докато не ми падна батерията. Ядосах се. Ругатня. Последва и втора. После запълних комплекта с още няколко. Зад гърба си дочух глас, който беше в онзи момент на пречупване, преди да се разплаче човек, въпреки че се чуваше едва-едва "Благодаря! ...

stefanoV_

Prosa

886

Този път няма да ти се размине 4 🇧🇬

Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат ...

Heel

Prosa » Relatos

882 2

"Не ме съдете" 25 🇧🇬

Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...

Vessymark

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.1K 4 4

Коледният пътепис, който ти обещах-2 🇧🇬

24 декември
Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.
Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към деве ...

670301

Prosa » Otros

1.5K

Въпрос за един живот ... 🇧🇬

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

JaneEm

Prosa » Relatos

1.6K 1 1

Знаците 🇧🇬

Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...

gold

Prosa

727

Втори ден: Сирене 🇧🇬

– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...

exuded

Prosa » Relatos

962 5 4

Пожелание за рожден ден 🇧🇬

Честит рожден ден, г-жо Б. !
Искрено се надявам всички снежинки, които са паднали през тази година, и всички цветя, които са се усмихнали през вече безвъзвратно отминалата пролет, да се превърнат в по една ваша сбъдната мечта. Не позволявайте мракът да Ви обвие в своя воал от болка и отчаяние и поср ...

Адриан

Prosa » Cartas

2.1K 2

Those motley eyes 🇬🇧

She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green olive nuance that reflected from her chestnut colored eyes was so intense that no one could really tell if they were looking into a thick forest or the bottom of an ocean.
Her warm heart radiated so ...

Делия

Prosa

3.5K 1 2

Любовта 🇧🇬

Ако някой ден нещо ме погуби, то това ще бъде любовта.

pamitam

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 1

Първи ден: Запалка 🇧🇬

Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...

exuded

Prosa » Relatos

1K 5 7

За богатите и бедните 🇧🇬

Не вършиш добро на бедния, като му даваш риба.
По-добре го научи сам да я лови. Но ако подари
уловената от него риба, той вече няма да е беден.
Щедростта и милосърдието са прерогативи на
богатите, но на богатите духом. ...

йеромонах

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 2 2

Дебне каменният град 🇧🇬

Дебне каменният град
,,Някои градят своето бъдеще, а
повечето само го чакат да дойде‘‘
Едгар Хау
Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна вит ...

thedac

Prosa » Otros

1.6K 1 2

Убийство ... 🇧🇬

... Отново вали...
... Удря, без да пита.
... Студено, без пощада.
... стичат се, мокрят, заплитат се, попиват, объркват, тъжат ...
Всичко в мен е по-тихо отвсякога. Плашещо тихо !!!... ...

roshko

Prosa

1.1K

Бягство от социалната мрежа 🇧🇬

Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли.
Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

1.1K 9

Пътеките на живота 🇧🇬

2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...

thedac

Prosa » Novelas y novelas cortas

960 1 2

Мивка - миризливка 🇧🇬

Всички знаете, че една книга има увод, изложение и завършва със заключение. То и с гражданския брак е горе–долу така. Започва с увод и следва изложение.
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...

batsvil

Prosa » Relatos, De humor

2.2K 2 4

Странната история на Иван от село Добряково 🇧🇬

Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

esenna

Prosa » Relatos

3.6K 10 19

Океан ... 🇧🇬

...Плувах в необятно синия океан...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си п ...

roshko

Prosa

1K

"Бог забавя,, но не забравя" 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

1.7K 3

Свободен полет /откъс за проба/ 🇧🇬

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

800 2

Лепило и вълни (10) 🇧🇬

Залък хляб
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но усло ...

Късата_клечка

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

"Ерекция" към щастието - глава VII 🇧🇬

"Ерекция" към щастието...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...

diesto

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1.2K 1 3

Когато боговете се успиват 🇧🇬

Зевс се превъртя в леглото. Беше му несгодно! Обърна се по корем, мушна ръце под облака, който си беше подложил за възглавница и усети, че се е степала! След минути чу силен звук от корема си. Гъргореше, като че Сизиф си е изтървал камъка по надолнището. Ама не! Беше му гладно! Протегна ръка и напип ...

latinka

Prosa » De humor

1.2K 5 9

Последен дъх 🇧🇬

Последната битка, ръководена от някогашния български принц, Искендер бей, завърши катастрофално. Отрядът на османския военачалник беше разбит от бунтовниците на империята. Малцината оцелели се спасиха с позорно бягство. Самият Искендер изгуби ръката си и получи няколко животозастрашаващи рани. Въста ...

Адриан

Prosa » Relatos

836 1 7

И все пак 🇧🇬

Не е честно да търсиш, а сам да не си го намерил.
Не е лесно да даваш, без да знаеш какво точно се иска.
Не е вярно, че да обичаш значи да пуснеш.
Не е възможно, да се лъжеш, така както го правиш пред други.
Не е реалност, да си затворник на мечти и на сънища денем. ...

pacito89

Prosa

698

18+ Внимание! Лудата дойде! (или Виртуални игри, ах) 🇧🇬

Ще я убия тая Поли, ще я убия накрая...! Ах, как може да е такава мръсница тая гадина мръсна. Това нейното вече не се търпи! Трети мъж ми отмъква...
Вярно, хубавица е, една натокана такава, секси тяло и мръснишка физиономия. Пък и с 10 години по-млада от мен. Те, мъжете, все по такива си падат...
А ...

plama7

Prosa » De humor

1.9K 2 6

Въпроси 🇧🇬

КАК ДА НЕ СМЕ ТЪЖНИ?
Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...

thedac

Prosa » Otros

941 1 2

Желание за живот 🇧🇬

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

JaneEm

Prosa » Relatos

2.1K

Играта на шах 🇧🇬

Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...

robertratman

Prosa » Relatos

883

Желание за живот 🇧🇬

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

JaneEm

Prosa » Relatos

2.3K 1

Доклад за едно пътуване (2) 🇧🇬

- Защо? - попита ме колежката.
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...

Адриан

Prosa » Otros

872

Пазачът на спомени 🇧🇬

– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...

dreamsinrhymes

Prosa » Relatos

1.8K 1 2

Разковани дъски - 75 🇧🇬

Това с брачните халки много орнитоложко ми идва.
Единственото присъствие, което усещам до себе си, е присъствие на духа...
Оптимистът - това е мъж, който съумява да композира музика, докато поредната жена го отсвирва...
Ако това ще ви утеши:
Незаебими хора няма. ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2.3K 1 5

"Истинският почерк" 🇧🇬

"Истинският почерк"
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме. ...

Anastasia1

Prosa » Relatos

1.4K

Успях 🇧🇬

,,Животът е мъка и болка, и радост…‘‘
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...

thedac

Prosa » Relatos

839

Пестеливи разкази - 1. 🇧🇬

Пестелив увод
Казват ни, че живеем във време на пазарна икономика. Макар според мен да е епоха на битпазарната демокрация. Пък и какъв пазар – то пари няма...
Но – всеки се мъчи да оцелее. Дори някои водят черен живот – чер хайвер, черна лимузина, бизнес в черната или поне сива зона.
Та в това време ...

генек

Prosa » De humor

1.1K 2 5

Фокус-мокус, каза той 🇧🇬

1.
- Цирк! – изсумтя готвачката, мисис Пийбоди, и дори пепеляворусият ѝ кок се разтресе от възмущение. – Акробати, илюзионисти, гълтачи на огън и брадати жени! Сър Питър трябва да си е изгубил ума, та да кани цялата тази паплач тук, в Розингтън!
- Моля ви, мисис Пийбоди! – извиси се гласът на иконом ...

Светлана_Видинска

Prosa » Relatos

1.9K 7 4

Изгорелият хляб 🇧🇬

РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...

slaveja123

Prosa » Relatos

864 1 6

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Туптящо сърце 🇧🇬

Усещаш ли накъде бия? 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 4 🇧🇬

"Не ме съдете" 25 🇧🇬

Коледният пътепис, който ти обещах-2 🇧🇬

Въпрос за един живот ... 🇧🇬

Знаците 🇧🇬

Втори ден: Сирене 🇧🇬

Пожелание за рожден ден 🇧🇬

Those motley eyes 🇬🇧

Любовта 🇧🇬

Първи ден: Запалка 🇧🇬

За богатите и бедните 🇧🇬

Дебне каменният град 🇧🇬

Убийство ... 🇧🇬

Бягство от социалната мрежа 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Мивка - миризливка 🇧🇬

Странната история на Иван от село Добряково 🇧🇬

Океан ... 🇧🇬

"Бог забавя,, но не забравя" 🇧🇬

Свободен полет /откъс за проба/ 🇧🇬

Лепило и вълни (10) 🇧🇬

"Ерекция" към щастието - глава VII 🇧🇬

Когато боговете се успиват 🇧🇬

Последен дъх 🇧🇬

И все пак 🇧🇬

18+ Внимание! Лудата дойде! (или Виртуални игри, ах) 🇧🇬

Въпроси 🇧🇬

Желание за живот 🇧🇬

Играта на шах 🇧🇬

Желание за живот 🇧🇬

Доклад за едно пътуване (2) 🇧🇬

Пазачът на спомени 🇧🇬

Разковани дъски - 75 🇧🇬

"Истинският почерк" 🇧🇬

Успях 🇧🇬

Пестеливи разкази - 1. 🇧🇬

Фокус-мокус, каза той 🇧🇬

Изгорелият хляб 🇧🇬

Cola