Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Пъкъл VII 🇧🇬

ПЪКЪЛ VII
– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина ...

йеромонах

Prosa » Relatos

642

Братя Юзеирови 🇧🇬

Братя Юзеирови –
сигурно ни би ме впечатлила тази фамилия, ако преди години клиент не поръча някакъв диск, който трябваше да осигуря – в такива случаи записвам заглавие на поръчката, депозирана сума и име.
След години разбирам от медиите, че при мен ежемесечно е спирал по-малкият брат - Юзеир. Този ...

Volter

Prosa » Relatos

1.4K 1

Памет 🇧🇬

- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.
- Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!
- Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво ...

monikas

Prosa » Relatos

699 2

Уиски и любов 🇧🇬

Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задъ ...

Аnna

Prosa » Relatos

879 2

Без изход 🇧🇬

Ирина беше единствено дете в семейството, добра и кротка. Отрасна в малък провинциален град. С удоволствие помагаше на родителите си. Беше добра ученичка и с отличие завърши средното си образование. Искаше да следва медицина, но така се случи, че баща й загина при нелепа трудова злополука. Платиха и ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1K 7

Пъкъл VI 🇧🇬

ПЪКЪЛ VI
„… да, нечестивецът! Йов. За малко да се проваля с този горделивец. Добре, че се осъзнах и не го довърших. Нямаше да е справедливо. Но и Сатанаил добре ме подреди, да не види мир дано! За малко да ме накара да повярвам в думите му, че не ми бил верен. Той ти се кланя само заради благополучи ...

йеромонах

Prosa » Relatos

664

Обичай ме, любими, само това...(Втора част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(Втора част)
Известно време след това, свободни от всякакви пречки, ангажименти и предразсъдъци със цялата сила и искреност на света-Рейна и Давид изживяваха истински своята безгранична и безусловна любов...! Обичаха се, въпреки че бяха различни характери, но се допълв ...

Kalia1117

Prosa » Relatos

725 1

Глава двадвсет и седма 🇧🇬

Погледнах в очите й, въпреки че не исках, страхувах се от онова, което щях да видя, все още не бях сигурен дали щях да видя любов или омраза. Ако бе първото щях да се измъчвам адски, защото просто не можех да й дам нищо, самият аз бях едно нищо, тя заслужаваше някой много по-добър от мен,който щеше ...

monikas

Prosa

669 4

Обичай ме, любими, само това...(1 част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(1 част)
-Не, не...не може това да е краят...! - повтаряше си Рейна и плачеше...гласно и неутешимо.
Валеше дъжд. Времето беше тъжно като нея. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни и мрачни, потиснати и неприветливи, унили и най-вече безрадостни, безжизнени. Всичко ...

Kalia1117

Prosa » Relatos

682

С вярност до гроб 🇧🇬

Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствен ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.3K 9

Къщата при езерото 🇧🇬

-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...

Аnna

Prosa » Relatos

843 1

Елегия 🇧🇬

Не ме спирайте, много бързам, затова крача широко по тротоара. След няколко минути трябва да съм в центъра, където в бившия снекбар „Дунав“, сега бар „Студентски пристан“ имам среща с Пенчо Бозата и Милчо Сладура. Не сме се срещали от петнадесетина години, когато тримата работихме в държавната желез ...

strina

Prosa » Relatos

886

Идеалите на новото време 🇧🇬

Още от най-ранните се тийнейджърски години, Марина разбра, че животът в малкия провинциален град не е за нея. Първото, срещу което възнегодува, беше най-близката заобикаляща я среда – къщата. Макар семейството й да беше от средната каса в града, тя имаше само една стая и то не неприкосновена. Майка ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.1K 13

Учи мата 🇧🇬

УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...

exuded

Prosa » Relatos

1.5K 4

Г-жа Николова 🇧🇬

Бяхме компания. Събирахме се по групички. Естествено се оформиха и лидерите - Калоян и Сиса. Обичахме да ходим на кино, в големия парк или да слушаме групи на живо... Обличахме се спортно, някои от нас се возеха на ролери. Разполагахме с най-новите модели телефони. Денят в училище, а и извън него пр ...

Аnna

Prosa » Relatos

820

Име като злато 🇧🇬

Име като злато (от поредицата "Бакойски хроники")
Когато бях малък имах голямо желание да се науча на занаята на баща си.
Той беше електротехник, а по онова време добрите елтехници се брояха на пръсти. Баща ми почти всеки ден обикаляше кварталите на града и околните села, за да ремонтира електроуред ...

gitarist

Prosa » Relatos

1K 2

Мистериозната лейди 🇧🇬

Дългоочакваното утро най-после настъпи. След цяла една нощ изпълнена с тътена на гръмотевици и проливен дъжд, небето накрая се изясни. Черните облаци се разсеяха и в ранните часове на деня дори се усмихна слънцето. По листата на дърветата блещукаха като хиляди успали се звезди капките, останали от с ...

Boyan

Prosa » Relatos

933 8

За един хляб 🇧🇬

Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да н ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.2K 1 17

Спирали вълнение 🇧🇬

Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

853

Краят на дните 🇧🇬

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

alhimika

Prosa » Relatos

1K 1

Камъните падат 🇧🇬

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Volter

Prosa » Relatos

1.4K

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

perperikon

Prosa » Relatos

1.3K 2 10

Сбъдната мечта 🇧🇬

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.2K 1 6

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

erik-lucifer

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños, Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

1.3K

Пъкъл V 🇧🇬

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

йеромонах

Prosa » Relatos

691

Зеле 🇧🇬

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

1K 1

Тя 🇧🇬

Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Па ...

nezemna

Prosa » Relatos

795 2

Извинение към мен 🇧🇬

Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, ко ...

normalisboring

Prosa » Cartas

2.1K 1 5

За цветовете брат! 🇧🇬

Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и ча ...

Oracle

Prosa » De humor

1.4K 1

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.
- Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе ...

aleksandra79

Prosa » De humor

1.3K 1 9

Анатомия 🇧🇬

Виждайки, че той беше здраво стъпил на краката си, тя му замая главата с надеждата той да й предложи ръката и сърцето си.

VladimirKostov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

737

Пъкъл IV 🇧🇬

ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудоде ...

йеромонах

Prosa » Relatos

834

Домогвач (за конкурса) 🇧🇬

Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на м ...

линасветлана

Prosa

1.5K 2 19

Наситено лилаво 🇧🇬

Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...

dressy

Prosa » Otros

1K

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...

TytoALBA

Prosa » Relatos

1.5K 7

Утопия 🇧🇬

Имало едно време… Хм, това май не е добро начало. Нека се изкажа по следния начин: имало едно време в бъдещето, където самото то не било представено в най-добрата му светлина. Ще се постарая да ти го опиша точно както ми го разказаха, а ти се помъчи да си го представиш: навсякъде царяло сивота, един ...

bancheva

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.3K 1

Мигът 🇧🇬

Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...

Wali

Prosa

1.2K 3

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой" 12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел ù романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който гор ...

popolo

Prosa » Relatos

1K 10

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

1.2K 14

Пъкъл III 🇧🇬

ПЪКЪЛ III
- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!
Ще заслужи бла ...

йеромонах

Prosa » Relatos

645

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Пъкъл VII 🇧🇬

Братя Юзеирови 🇧🇬

Памет 🇧🇬

Уиски и любов 🇧🇬

Без изход 🇧🇬

Пъкъл VI 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(Втора част) 🇧🇬

Глава двадвсет и седма 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(1 част) 🇧🇬

С вярност до гроб 🇧🇬

Къщата при езерото 🇧🇬

Елегия 🇧🇬

Идеалите на новото време 🇧🇬

Учи мата 🇧🇬

Г-жа Николова 🇧🇬

Име като злато 🇧🇬

Мистериозната лейди 🇧🇬

За един хляб 🇧🇬

Спирали вълнение 🇧🇬

Краят на дните 🇧🇬

Камъните падат 🇧🇬

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Сбъдната мечта 🇧🇬

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Пъкъл V 🇧🇬

Зеле 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Извинение към мен 🇧🇬

За цветовете брат! 🇧🇬

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

Анатомия 🇧🇬

Пъкъл IV 🇧🇬

Домогвач (за конкурса) 🇧🇬

Наситено лилаво 🇧🇬

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

Утопия 🇧🇬

Мигът 🇧🇬

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Пъкъл III 🇧🇬

Cola