Prosa

41,8 el resultado

Някога 🇧🇬

Мислех, че няма да видя светлината.
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...
804 2

Банкерът и Тера 🇧🇬

БАНКЕРЪТ И ТЕРА
На момичето, което го почувства
1.
За малко да закъснее. Шофьорът му така и не се научи да кара по-бързо. Беше професионален шофьор, обясняваше, че длъжността му не позволява развиването на високи скорости, защото те унижават пътника. Логиката му заслужаваше размисъл, но не му бе до ...
914 1

Нека да нарисуваме една картина 🇧🇬

Нека да нарисуваме една картина. Първо се появява платно - рамка. После се оцветява цялото платно в червено. Ярко, горещо. Мястото на картината е пустиня. Бавно червените единици се разместват. Обособява се яркото огнено кълбо познато като слънце. А там от където са си тръгнали червените, за да наси ...
1.4K

Човекът с колелото 🇧🇬

В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...
1.2K 1 13

Тази нощ я сънувах.. 🇧🇬

... Беше точно такава в съня ми, както някога - млада, красива, умна и лъчезарна арменка. Само с 5-6 години по-голяма от нас, единайсетокласниците, идваше направо от университета, бяхме първите ù ученици и всички мъжкари бяха луди по нея. Разбира се, и аз.
.... И преди това обичах да пиша, за четене ...
651

Бърборина и Вълчан 🇧🇬

Намирам името Гина за много хубаво. Винаги ми звънкаше в устата всеки път, като кажех: „Лельо Гинче мама ме прати за една глава лук, че забравила да купи“ или „Лельо Гина Емо у дома ли е?” (Без него бяхме за никъде.) Всички обичахме леля Гина. Тя никога не се караше. Никога не навикваше и никога не ...
1.1K

Клавиши 🇧🇬

Опитах се да те напиша в рима и те изгубих в белия лист. Нарисувах клавиши. Черни и бели. Като нас. Намерих те на върха на пръстите си. И просто те изсвирих. Най-грандиозният ми спектакъл.
883 1

Младост 🇧🇬

МЛАДОСТ
“Младостта преминава различно,
За едни като празничен звън,
неуспяли да вкусят от всичко,
Тя изчезва подобно на сън!” ...
1.8K 7

Неделен дневник 🇧🇬

НЕДЕЛЕН ДНЕВНИК
Ставаме, будим се, мърдаме в леглото. Неделя. Кофти ден. Тя става, гола е, кърши се, красива, мирише хубаво. Буди ме, гледам я, дремя, мързи ме, мириша лошо.
- Ще отида до мола да кърмя – казва.
Кимам, значи знам. Това е всяка неделя.
- Ще отида на лов – отговарям. ...
1.2K 5

Ирина 🇧🇬

Ирина
Две жени – млада и зряла разговарят седнали пред чаши топло кафе в сепаре на известно столично заведение:
- Какво искаш да знаеш за мен? Искаш ли да чуеш сълзливата сапунена история за пред камерите или пък те интересува истината скрита в мрака на големия град, в сенките на деня. Можеш да надн ...
691

Петък - последният хубав ден от месеца 🇧🇬

PART I
Тъжно, че една толкова красива жена вехнеше по толкова грозен начин. Нейната хубост не беше само външна – тя струеше от очите ѝ, издавайки съвършенството на вътрешния ѝ свят, тя отнемаше дъха. В погледа на Емили винаги имаше нещо вълшебно, дълбоко и ангелско – дори сега, когато покрусата я см ...
785

Неразказани спомени от детството - Продължение 🇧🇬

Беше 1951 година. Лятна ваканция в Шумен. Съседи от улицата се хванаха да отглеждат копринени буби. Уверена съм, че малко съвременни деца имат представа, че естествената коприна се добива от една бяла гъсеница, която се нарича копринена буба. И аз поисках от маминка да вземем бубено семе и да си отг ...
1K

Мрачни портрети 🇧🇬

Цигареният дим се стелеше, като завеса в малката стаичка и придаваше призрачно излъчване на картината, която младият художник рисуваше. С огромна нежност той нанасяше последните щрихи върху новия портрет, все едно галеше с четката, а не рисуваше. На платното беше тя… Неговата болка…Неговия копнеж…
Ж ...
1.1K 1 9

Мигове щастие 🇧🇬

МИГОВЕ ЩАСТИЕ
Като се замисля, никога досега не съм срещал нещастен глупак. Достигам до същия извод и без да се замислям.
Малката месарница отсреща събира по-голямата част от елита на квартала. В събота е най-голямата тарапана – в магазина влизат един след друг учителят, който тайно разглежда порно ...
928 2

Имигрантска история на ужасите (2-ра част) 🇧🇬

разказ на ужасите
***
Когато се влязох в квартирата, вътре имаше момче и момиче. Момчето дойде до мен и ми протегна ръка:
- Аз съм Самир, а това е Индира. Предполагам, ти си Димо.
- Да. На мен също ми е приятно да се запознаем. ...
1.1K 3

Разни Там 🇧🇬

Разни Там
- Малък и сладък мой свят... от кисели краставички!
- Борбата за живот и тази за трохи от край време започнаха да се препокриват!
- Май все още не съм успял да унищожа човещината в себе си, щом все още от време на време напират в мен сълзи и щом все още от време на време не мога да не ги с ...
1.5K 2

Любовта на края на кабела 🇧🇬

Любовта на края на кабела
,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че с ...
2.5K 1 2

Краят на романтизма 🇧🇬

КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушин ...
668 1

Есенна трева 🇧🇬

Тъмнозелено, прошарено с останалите му нюанси. На места прогоряло, на други бяло или пък кафяво, застлано от шарените есенни листа. Нашарено с изпопадали от дърветата плодове и изсъхнали вече цветя, но най – вече прошарено, като косата на остарял мъж от безбройните глухарчета из него. Пъстроцветието ...
803

Инцидент 🇧🇬

1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още ...
912

Марги - 10 🇧🇬

Тази вечер се чувствам много особено. И се радвам, и се страхувам. Като на държавния изпит – радвам се на най-важната крачка в живота си. Вече съм голяма, зряла, знаеща – остава само едно изпитание, за да го докажа.После ще имам пълното право да разполагам със своите решения и отговорности. В същото ...
1.5K 2

Огънят 🇧🇬

И тази сутрин Ева се събуди разтреперана. Погледна почти виновно спящия до нея мъж и тихо се измъкна от леглото. Отвори прозореца и студения въздух погали пламналото и лице. Какво ставаше с нея? Отдавна беше прелистила страницата и успешно прогонваше от съзнанието си всяка мисъл за него. Запали цига ...
901 1 9

Някога, някъде 🇧🇬

Някой, някога ми беше казал
''прекалено рано, прекалено малки''.
Засмях се, казах, че е луд.
Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда. ...
1K

Знамето 🇧🇬

Не съм ù виждала лицето. Затова пък знам как изглежда знамето ù: гладък череп, побит на гръбначния стълб. Старешка кожа с кафяви петна гладко се е опънала върху черепа, а на тила стърчат няколко рехави снопчета тънки бели косми (като на белоглав орел). Знамето се върти около оста си, но не от вятъра ...
515

Eсенен разбор 🇧🇬

- Дасакале, ти кво чуждо удари туй лято – с тоя въпрос започна есенния разбор Митьо Семето.
То, по календар още не е есен, щото е 9-ти септември, но понеже е лична дата и щото вали, и щото вече всички сме се събрали след летните отпуски, редно е да има разбор.
- Нищо за хвалене – смотолеви Даскала – ...
1.5K 7

Здравей 🇧🇬

Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на пр ...
1.1K

Юношество 🇧🇬

Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...
1.6K 2

Естествен финал 🇧🇬

Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...
1K

Диагноза 🇧🇬

Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. ...
1.2K 5

Адвокат Станой 🇧🇬

АДВОКАТ СТАНОЙ
Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.
...
893

Сашко и Сашка 🇧🇬

В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.
В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, ...
816

Точно тази река 🇧🇬

... Понякога искам да изчезна... но не напълно, виждаш ли, например така... влизам в тази, точно тази река, която минава от ляво на тебе сега... пристъпвам бавно... крачка, после още една. В началото е студено, мускулите ти отказват да се подчиняват, но постепенно свикваш... крачка, после още една, ...
781

Песента на русалките 🇧🇬

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...
1.6K 1 9

Имигрантска история на ужасите (1-ва част) 🇧🇬

Имигрантска история на ужасите (1-ва част)
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, ...
997 5

Значка за вярна служба 🇧🇬

Ето го Райчо, върви към него, малко зад останалите, и не смее да го погледне. Веднага познаваше кой изнася продукция от комбината. Искаше да му помогне, ама как, като беше тука да пази от кражби.
- Не може, Райчо. Нали вече говорихме. Вади от джобовете. И много здраве на Ленчето и на Борис. Той как ...
1K 10

* * * 🇧🇬

И изведнъж се стряскаш. Отваряш очи. Поглеждаш към часовника и е 03:53... Той пак е там. В сънищата, събуждаш се и е в мислите. Затваряш очи и виждаш лицето му. Отваряш ги и там е само празната стая. И ти във нея, потънала в илюзии за него. И тогава вече знаеш. Ти ще бъдеш. Теб ще целуват нежните му ...
411

Аре стига, бе! - 12 🇧🇬

Аре стига, бе! - 12
– Готино Миме, искаш ли да си поприказваме... но след един час? – запита ме с нескрит интерес докторът. – Сега ще отида в реанимацията. Ела в кабинета ми след един час... става ли?
Отворих широко красивите си големи очи и нежно казах:
– Да!
О, Боже? ...
1.6K 17

Скъпи мои приятели 🇧🇬

Скъпи мои приятели, не видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.
Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще ...
688

Обратният път 8 продължение 🇧🇬

Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...
1.2K 3

Септична яма - Част 2.1 🇧🇬

Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за ж ...
1.7K